Арх. Незабравка Тушнина: „Вярвам, че това не е краят на историята за Старопиталището на Пенчо Семов“

Наскоро във Фейсбук се появиха снимки от архитектурен проект, който предвижда реставрация и адаптация на полуразрушената сграда на старопиталището на индустриалеца Пенчо Семов и превръщането й в Школа по изкуствата, както и възстановяване на прилежащия парк. Проектът на младата архитектка Незабравка Тушнина явно се хареса на много хора, защото се превърна в „Любимец на публиката“ с гласуване в Интернет в V Национален конкурс за дипломни работи в сферата на опазване на архитектурното наследство, организиран от дружество „Архитектурно наследство” към Съюза на архитектите в България. В същото време преди два дни Министерският съвет разреши най-сетне продажбата на емблематичната сграда, която беше Инфекциозно отделение на габровската областна болница и е в нейните активи. Министър Ананиев увери, че продажбата ще стане с условия за запазване на вида на сградата. Дали наистина прекрасното наследство на Пенчо Семов ще бъде съхранено и възстановено, тепърва ще видим. Но ето една възможност това да се случи, предложена от младата архитектка Незабравка Тушнина. Тя няма общо с Габрово - родена е в Банско. През 2017 г. завършва магистратурата си към катедра „История и теория на архитектурата“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия, след което заминава за следдипломен стаж в Испания. Непосредствено след връщането си в България през януари 2018 г. представя проекта си, надявайки се, че и други ще видят красотата, която Незабравка се надява да бъде съхранена. Повече за нея и проекта й – в това интервю.

- Защо избрахте за дипломна работа старопиталището на Пенчо Семов? С какво Ви впечатли тази сграда, какви са архитектурните й достойнства?
- Темата на дипломната си работа избрах случайно. Не подозирах колко история е скрита в сградата. И всяка случайност след това в процеса на работа беше доказателство, че съм открила мястото, на което бих могла да бъда най-полезна (както и то на себе си). Запознах се с хора, който ми помогнаха изключително много, без да ме познават. Поисках да бъда част от продължението на историята. В миналите години е имало и други проекти на студенти от УАСГ точно за тази сграда. Големият интерес се дължи на огромния потенциал, който сградата притежава. Истинската сила на мястото е не само във впечатляващата архитектура, а в идеята, с която е направена. Не просто символ на просперитета на един човек, а на неговата ценностна система. Мисля, че неговата любов все още личи във всеки детайл.
- Какво предвижда Вашият проект?
- Проектното решение предвижда адаптация на сградата на бившата вила като школа по изкуствата за извънкласна дейност, облагородяване на пространството на парка така, че да функционира самостоятелно, изграждане на малка сграда с жилищна функция – за временно настаняване на гост-преподаватели така, че да се осигури популяризирането на школата. Предвижда също възстановяване на оригиналния павилион като дом на редки растителни видове, както и допълване на функцията с кафене, което да обслужва посетителите на парка.
- Всеки архитект иска да види проектираното от него реално изпълнено. Вярвате ли, че този проект може да се реализира някога?
- Вярвам, че това не е краят на историята за Старопиталището на Пенчо Семов. Не знам дали точно моят проект ще се реализира. Той е израз на моята идея за мястото, успявайки да се абстрахирам от част от ограниченията, с които един архитект се сблъсква в реалната практика.
Това, което бих си пожелала, е не просто да успеем да спасим една сграда, а тя наистина да заработи с всички сили, да се превърне в един от добрите примери и да направим още една стъпка към спасяването на много други сгради с подобна съдба.
- В Габрово има все още доста сгради на бивши фабрики от славното минало на някогашния Български Манчестър. Те са върнати на наследниците на собствениците им. Но Вие като архитект какво бихте предложила да се случи с тях?
- Проблемът с архитектурното ни наследство не е само в Габрово. За съжаление са единични случаите, в които е осъзната значимостта на този „източник“ на познание. Архитектурата се формира от културното поле по времето, в което е създадена, и се видоизменя в следствие от промените, които настъпват в него. Важно е както да се изгради цялостна стратегия за справянето с проблема, така и на всеки отделен случай да се погледне в частност. В този смисъл би било най-правилно да се постигне една цялостна стратегия за опазването на тези сгради, която в последствие да послужи за основа на всяко инвестиционно намерение. Тя не само би предотвратила изопачаването на понятието „опазване“, но и би стимулирала нови проектни предложения. Много важно ми се струва да отбележа, че все по-ясно личи необходимостта в проектите за опазване да се търси не само предаване на бъдещите поколения на архитектурно-историческото наследство в неговата цялост и истинност, а едновременно с това са се търси иновативност, подпомагане на процесите на културно развитие.
- Какво друго за Габрово бихте проектирала? Какъв е проектът, за който си мечтаете?
- Може би най-хубавата страна на това да си архитект е, че практиката непрекъснато крие изненади и не ти позволява да скучаеш. Затова няма как да предвидиш следващата си задача. Убедено мога да кажа само, че най-големият ми проект е да се развия като човек.
В началото на професионалното си развитие съм и мога да си пожелая само да предстоят много проекти, в които да започнем да преодоляваме ограниченията, които в момента спират част от добрите идеи.