“Балкан” АД - памучна предачница - Габрово и нейният управител Никола (Кольо) Конкилев

КАТЯ ГЕЧЕВА, Държавен архив - Габрово

 

През 20-те години на ХХ век в световен и национален мащаб се увеличава търсенето на памучни изделия за сметка на вълнения текстил. Влияние оказва и влезлият в сила от 1928 г. Закон за насърчение на местната индустрия, както и политиката на държавата за ограничаване вноса на памучни прежди за сметка на вътрешното производство. В същото време се стимулира производството на местен памук, като се предвижда то да достигне 2 000 000 кг в началото на 30-те години.

Отчитайки добрите перспективи – сигурен пласмент на производството и достъпни суровини, братя Кольо и Цоньо Конкилеви решават да инвестират печалбата от пасмантерийното производство в една модерна памукопредачна фабрика. За тази цел те регистрират през 1930 г. фирмата „Христо Конкилев & синове“ АД – Габрово. През юни 1932 г. дружеството закупува терен за бъдещата фабрика – 12,8 дка ливада и бахчия в м. Клисурката за 255 000 лв. Активна роля в подготовката, организацията и строителството на бъдещата фабрика играе Кольо Конкилев, който е председател на УС на „Христо Конкилев & синове“ АД – Габрово. 

През юли 1932 г. „Христо Конкилев & синове“ АД – Габрово подава заявление за узаконяване изграждането на памучна предачница. Проектът предвижда строителството на масивна фабрична сграда на два етажа (47 х 17 м) и застроена площ 824 кв. м. На първо време се планира да се построи едно жилище за работниците, а повечето да живеят в близките селища. Годишното производство на фабриката се очаква да бъде около 250 000 - 300 000 кг памучни прежди от № 8 до № 40 при работа на една смяна. По уверенията на проектанта арх. Димитър Драганов, „всичко ще бъде изпълнено най-модерно, съгласно съвременното техническо изискване за памучни предачници, като в проекта са предвидени всички нововъведения на съвременната техника и строителство”.  

Към средата на 1933 г. са построени проектираната фабрична сграда – масивна, светла и хигиенична, склад за сурови материали и готова продукция, специално котелно помещение и жилище за работниците и техническия персонал. В строителството са инвестирани общо 3 268 661 лв.

Първото си разрешително предприятието получава с Предписание № 1565 от 21 март 1933 г. след огледи на терена, проектите и започналото строителство. През ноември същата г. са монтирани и пуснати в действие доставените от Германия машини, съоръжения, апарати и др. на обща стойност 5 015 000 лв. Инсталирани са един парен котел за отопление на помещенията, кула с воден резервоар и пожарогасителна инсталация, апарати за отопление, овлажняване и проветрение. Изградени са и цялостната водотръбна, осветителна и силова инсталации на фабричното помещение. Със спомагателните машини и инсталации цялото оборудване на фабриката достига обща сума от 6 047 000 лв. Задвижването на машините и съоръженията се извършва от 38 електромотора на фирмата „Siemens Schukert” – Германия. За електроснабдяване фабриката използва ток от разпределителната мрежа на „Грамадата” – Габрово, чрез специално изграден трафопост. 

Акционерно дружество „Балкан” – памучна предачница – Габрово е основано на 10 ноември 1934 г. по инициатива на Никола (Кольо) Хр. Конкилев – председател на Управителния съвет на „Христо Конкилев & синове” АД – памучна предачница – Габрово, чийто приемник е новото дружество. Освен него, сред основателите на дружеството са Нацка К. Конкилева (съпруга), Христо Ст. Гунчев, Иван Андрейчев, Иван Ст. Гунчев и Колю Ст. Гунчев. Като мотив за създаването на „Балкан” АД – Габрово учредителите изтъкват добрите перспективи пред памукопредачната индустрия. Предвижда се значителна част от суровия материал да бъде набавяна от вътрешния пазар. Отчита се нуждата от значителен капитал за развитие на тази индустрия поради големите разходи за организиране на производството. Решено е основният капитал да бъде 6 млн. лв., разпределени в 6000 акции по 1000 лв. По предложение на Кольо Конкилев, представляваното от него дружество е прието с апортна вноска от недвижимите му имоти – терен, върху който е построена памукопредачната фабрика, срещу което получава 378 акции. Освен тях „Христо Конкилев & синове” АД записва още 2017 акции, Кольо Конкилев участва лично с 2650 акции, Нацка Конкилева - с 455, Христо Ст. Гунчев - със 110, Иван Андрейчев - със 120, Иван Ст. Гунчев - със 185, и Колю Ст. Гунчев - с 85. Учредителното събрание приема Устав на АД „Балкан“ - памучна предачница - Габрово. Одобрени са и всички разходи, направени за изграждане на предприятието, машини и материали в размер на 4 200 000 лв., които са дадени от акционерите предварително. През декември 1934 г. УС на „Балкан“ АД взема решение Кольо Хр. Конкилев да бъде назначен за управител на фабриката.

Фабриката разполага  с 2626 вретена и работи на една смяна с обслужващ персонал около 40 души. След пускането на предачницата в действие на 1 декември 1933 г. е изпратено писмо до Бюрото за индустриална собственост за регистриране на търговската марка на дружеството. Тя представлява слон, стъпил с предния си десен крак върху едно гранче прежда, която се мъчи да разкъса с хобота си. Пред слона има три бали с памук. На фона на картината е фабричното здание и хълм. В горната част на марката има надпис: „Гарантирани 840 ярда памучна прежда 10 либри нето”, а в долния край: „Българско производство” и „Габрово”. 

От основаването на „Балкан“ АД - Габрово, до национализацията през 1947 г. председател на УС е главният акционер на дружеството Никола (Кольо) Хр. Конкилев. Още преди основаването той се изгражда като опитен индустриалец и стопански деятел.

Никола (Кольо) Конкилев е роден в Габрово на 6 април 1888 г. в семейството на Христо Колчев Конкилев и Донка Станчева Паякова - Конкилева, като първи син в многодетното семейство с пет дъщери и двама сина. Бащата Христо Конкилев е обществено ангажирана личност - член на революционния комитет в Габрово, организиран от Васил Левски, участник в четата на Цанко Дюстабанов, опълченец. След Освобождението - член на Общинския съвет, кмет на Габрово, народен представител в осем обикновени народни събрания и квестор в ІІІ ВНС. Член и почетен председател на Демократическата партия в града. Той е един от първите производители на гайтани, съдружник във втората фабрика, построена в Габрово – английска камгарна предачница (1887), един от основателите на СД „Троица” за търговия с прежди, гайтани и шаяци (1901). Христо Конкилев е в редицата на първите габровски индустриалци, един от строителите на съвременно Габрово.

Естествено бащата разчита, че синовете му Никола и Цоньо ще продължат неговия път в индустрията. Затова Кольо, който получава начално образование в Палаузовото училище, продължава учението си в Априловската гимназия, където завършва ІV клас (1903 г.). Изпратен е от баща си да работи в текстилна фабрика в Лайпциг, за да добие представа за производствения процес, а на следващата, 1904 г., продължава образованието си в Германия. Никола учи три години във висшия отдел на търговското училище в Лайпциг (1904/1907 г.) и завършва с много добър успех. Конкилев баща имал желание Кольо да натрупа практически опит в търговията, урежда му работа в търговска фирма, която поддържа контакти  с България, но синът престъпва волята на родителя си и се завръща в родината.

Никола Конкилев е призован да отбие военния си дълг в българската армия. От месец май 1909 г. до 1 януари 1911 г. служи в 20-ти пехотен Добруджански полк. След уволнението си се включва в управлението на вълненотекстилната фабрика „Троица” АД. В дружеството основни акционери са баща му и братовчед му Петър Иванов Конкилев. На 16 април 1911 г. Управителният съвет на дружеството назначава Кольо Конкилев за управител на фабриката. 

Следващата, 1912 г. Христо и Никола Конкилеви регистрират собствена фирма „Христо Конкилев и син” за „търговия на разни текстилни стоки”. През същата г. умира Христо Конкилев (20 ноември 1912 г.) и Кольо поема управлението на фирмата и издръжката на семейството. Образован и предприемчив, той развива производството на гайтани и успява да реализира продукцията си в Турция, Гърция и Сърбия.

Призован да защитава родината в Междусъюзническата война (1913 г.), Конкилев участва във военните действия на 23-ти Шипченски полк, а през Първата световна война е мобилизиран и служи в колоездачната рота при щаба на армията от 13 септември 1915 г. до 10 октомври 1918 г. Завърнал се от фронта, той отново се включва в управлението на АД „Троица”. В годините 1919-1920 Кольо Конкилев е председател на  Управителния съвет, а през следващите - 1921-1931 г., е подпредседател. На него дружеството разчита за снабдяването на фабриката с машини от чужбина. Отлично владеещ немски език, той е упълномощен да сключва сделки с немски фирми, да преговаря за доставките и монтирането им.

След войните търсенето на гайтани намалява и в този момент Кольо Конкилев гъвкаво реагира, като бързо преустройва наследствената фирма „Христо Конкилев и Синове” във фабриката за пасмантерийно производство. 

Индустриалецът Кольо Конкилев се венчава за Нацка Стефанова Милкова на 6 септември 1925 г. в храма „Света Троица” - Габрово. От 1931 г. Конкилев посвещава живота си на целта да построи, обзаведе с най-модерна техника и изведе начело на памукотекстилната индустрия в България фабрика „Балкан” АД. Строи малък по площ, но красив и функционален дом в близост до фабриката и всеки ден и час наблюдава, ръководи и подпомага строителството и производствения процес. Строг, но справедлив стопанин – така го помнят работниците и техните семейства. От учредяването на АД „Балкан” той е неизменен председател на Управителния съвет и управител на дружеството в периода ноември 1934 – ноември 1944 г.

На 23 декември 1947 г. предприятието е одържавено под наименованието Национализирано предприятие „Балкан” АД - памукопредачници – Габрово. Собствениците на „Балкан“ АД – Габрово са лишени от почти цялото си имущество. 

През 1948 г. предприятието е преименувано на Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Балкан” - Габрово. Към него са присъединени машините, съоръженията и материалите на (ДИП) „Стоян Бъчваров“ – Габрово (30 ноември 1949 г.) и ДИП „Райко Дамянов“ (1 юли 1955 г.). На 1 ноември 1958 г. ДИП „Балкан” – Габрово се влива в ДИП „Васил Коларов” - Габрово и на негова територия се изгражда бъдещият Държавен памучен текстилен комбинат (ДПТК) „Васил Коларов“ – Габрово, днес МАК АД – Габрово.

Милеещ за родния си град и за работниците от своята фабрика, дълги години Кольо  Конкилев обмисля как след смъртта му „Балкан” АД да работи „за здравното състояние, подслоняване и подпомагане на съгражданите ми, особено за децата на бедните от тях, да се грижи за културното, просветното и благоустройствено повдигане на родния ми град” и финансово да обезпечи учредената със завещанието ми фондация с името „Кольо и Наца Конкилеви“. И разпределя 

средствата така: 

Учредява се фонд към читалище „Априлов-Палаузов” с годишен доход от 50 000 лева. „От тази сума 15 000 (петнадесет хиляди) лева ще се употребява ежегодно за закупуване на книги и списания на български или чужди езици предимно из областта на стопанските науки, индустрията и техниката. С останалите 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева да се закупуват ежегодно или да се образува фонд за закупуване на художествени произведения - картини или скулптури - за библиотечния музей.”

На църквата „Света Троица” „да се дадат достатъчно средства, които да се употребят за вътрешната украса на същата, която трябва да бъде изработена по план на български художници и резбари”.

При Априловската гимназия да се образува фонд, който „да се издържа скромно в българско висше училище един даровит ученик, син на бедни граждани на гр. Габрово, следващ приложни науки”.

Да се образува при БАН - София фонд на името „Кольо и Наца Конкилеви“ от петдесет хиляди лева, „които да се дават ежегодно като награда на българин за най-добре написан труд из областта на стопанските науки или индустрията”.

Да се образува при Писателски съюз - София фонд от петдесет хиляди лева „за подпомагане на нуждаещи се поради болест или поради преумора бедни членове на писателския съюз или други бедни интелектуалци, ако и да не са членове на Съюза. Предпочитание трябва да се дава на начинающи писатели”.

При женско дружество „Майчина грижа“ да се образува фонд, „с чиито средства да се построи и обзаведе по най-съвременен начин и снабди с всички необходими съоръжения и издържа един седмичен детски приют за тридесет деца на бедни работещи майки. Желая приютът да носи името на жена ми Наца Кольо Конкилева...”

„... Да се образува при габровската градска община фонд „Постройка и обзавеждане родилен дом и гинекологична лечебница“ за тридесет легла... Родилният дом и гинекологическата лечебница трябва да бъдат построени и обзаведени според изискванията на съвременната наука и техника. Бедните съграждани ще бъдат лекувани и ще получават в лечебницата медицинска помощ безплатно, заможните - при достъпни цени. Всяко новородено детенце на бедна майка да получи дар - пълен детски чеиз. Всяко парче на чеиза да носи вензела на фондацията. Този дом и тази лечебница да носят името „Кольо и Наца Конкилеви”. 

Следваща стъпка в завещанието е „Да се образува при габровската градска община фонд „Постройка и обзавеждане на училища”... ще построи и обзаведе по най-съвременен начин според нуждите на просветното дело на родния ми град две прогимназии или първоначални народни училища. Едното от тях, ако това е възможно, желая да бъде построено в близост до „Балкан“ АД Памукопредачница” - Габрово и да носи моето име. Второто да носи името на жена ми Наца Кольо Конкилева, мястото за което посочва общинският съвет”.

За благоустрояването на Габрово предвижда средства, с които „да се построят над река Янтра два моста за улеснение движението в града; да се построят по няколко народни жилища в два крайни квартала на Габрово, които да бъдат собственост на Общината. Същата ще дава тези жилища под наем на бедни съграждани. Наемът трябва да бъде малък - сборът на който да е достатъчен да се поддържат жилищата в изправност и плащат данъците”. 

На Софийския университет: „Да се дадат достатъчно средства, с които да се обзаведе по най-съвременен начин една клиника от петдесет легла, от каквато по онова време ще се нуждае. Клиниката да носи името Нацка К. Конкилева”.

Завещанието си Кольо Конкилев подготвя през 1934 г., но обстоятелствата налагат то неколкократно да бъде променяно. Текстът на последното е от 30 декември 1946 г. 

През последвалите години на „народна” власт не се изпълнява нито една част от завещанието му. Средствата от фондациите са одържавени и с годините натрупаният капитал, предвиден да се използва за благото на габровци, на Габрово и България, е изгубен и разпилян. 

Към средата на 1946 г. срещу Кольо Конкилев започва разследване по Закона за изземване на придобитите по незаконен начин имущества. Въпреки липсата на сериозни обвинения срещу собствениците на „Балкан“ АД – Габрово, банковите влогове на Кольо Конкилев и съпругата му са блокирани. 

След национализацията на фабриката семейство Конкилеви е принудено да напусне къщата си в района на фабриката, одържавно е и жилището на ул. „Радецка”. През годините 1949-1953 г. Кольо е въдворен в трудово-възпитателно общежитие. Първите години преминава през лагерите в Николаево, Добрево (Тертер), Ножарево. По-късно Кольо Конкилев е преместен в ТВО Белене (24 юли 1950 - 6 октомври 1953 г.). Тези години съсипват здравето на 65-годишния Конкилев - принуден да работи ежедневно тежък физически труд, гладуващ, без елементарни хигиенни условия. Освободен през 1953 година, отново е арестуван през 1956 година и изпратен в Белене, където заболява и почива в болницата в Свищов. В смъртния му акт е записана дата на смъртта 23 април 1957 година, но последното писмо до съпругата му е с дата 30 април. Каква е истината, къде е гробът на Кольо Конкилев, и до днес близките му не знаят.