Етикетът „Манчестър” и съдбата на индустриалното наследство

През XVI век Манчестър е център на търговията с вълна, докато през 1761 година Ричард Аркрайт не създава първата текстилна фабрика, в която преденето и тъкането стават с машини. Тук се обединяват изобретената преди десетина години „летяща совалка” на стана, подпомагана от предачницата „Джени”, следствие на което производството нараства многократно, платовете са на по-ниски цени, заплатите на работещите са осигурени целогодишно, търговията се разширява и печалбите на собствениците се увеличават с пъти повече. Градът се увеличава 10 пъти, обликът му се определя от червения цвят на тухлените фабрични стени, лютивия дим от пушещите комини на парните машини, мръсотията на разхвърляната сгур от изгорените въглища и тълпите забързани работници от местни селяни и ирландски емигранти, търсещи препитание след големия картофен глад през 1840 година. В градския силует се появяват разкошни частни домове и представителни обществени сгради, сред които е първенството на множеството търговски складове и борсата, в която се определят цените на платовете за цял свят. Към тази картина се прибавят каналът до морето, железопътният транспорт и първата промишлена зона. През 1853 година е достигнат върхът с въвеждането на парните турбини.