Евгения Атанасова: Кристо не принадлежи нито на Габрово, нито на България, а на целия свят
Топ новина!![Евгения Атанасова: Кристо не принадлежи нито на Габрово, нито на България, а на целия свят годишен телевизионен опит от новините до публицистиката. От „По света](uploads/news_imgs/Evgenija-atanasova-Christo-222x240-222x240.jpg)
Евгения Атанасова: Кристо не принадлежи нито на Габрово, нито на България, а на целия свят
ЖЕНИНА ДЕНЧЕВА
Евгения Атанасова-Тенева е едно от популярните лица на Българската национална телевизия. Има близо 30-
годишен телевизионен опит от новините до публицистиката. От „По света и у нас“, през „Панорама“, „Екип 4“,
„Вижте кой“, „Светът е 7“. Автор е и на седем филма за световноизвестния български художник Христо Явашев-
Кристо. Последният филм от тази поредица е „Плаващите кейове“. Тя участва активно в създаването на
изложбата "Роден в Габрово. Кристо и Жан-Клод. Проекти" и в откриването й. Специално за в. 100 вести тя
даде кратко интервю:
- Харесва ли ви това, което прави Габрово за знаменития си съгражданин?
- Много ми харесва, разбира се. Това е нещо абсолютно задължително и необходимо. Винаги съм мислила, че
точно тук трябва да бъде представен Кристо. В Габрово той се е формирал, макар че рано е излязъл от града,
знаем колко са важни първите 7 години. Тук той е учил, получил е и тъжни уроци - проблемите, които е имало
неговото семейство. Това също е част от формиране на характера, води до този порив за независимост, който
крещи у него. В срещите ни той с огромна любов ми е разказвал за учителя си Попов, за махалата Качорите над
Габрово, където е играл. Всички спомени оттогава са се запечатали у него. С всяка крачка той се е движел
напред с цената на огромни жертви. Знаете, че той е избягал от България без нищо в джоба. Движел се
целенасочено все напред. Независимо, че дълги години не се е връщал в Габрово, мисля, че габровци го
чувстват по-скоро близък, отколкото далечен.
- Вие сте били част от работния екип при създаване на Плаващите кейове? Какви са впечатленията
ви?
- Беше невероятно! Мога да сравня преживяванията там само с раждане на детето ми. Аз съм завършила
капитански курс, затова там ми бе поверена една малка червена лодчица, една от 30-те, които обслужваха
проекта. Карах работниците, които бяха на смяна и след това патрулирах край кейовете. Работих по 8 часа на
ден, от 6 след обяд до 1 през нощта.
Кристо присъстваше през цялото време. Той беше в изключително приповдигнато настроение. Не гледаше
отстрани как се реализира проектът
му, а активно участваше в това. Беше навсякъде, и в базата, откъдето тръгвахме на работа, и на самата
площадка. Движеше се с една барджа, която минаваше покрай кейовете. Всички италианци там го познаваха,
ръкопляскаха му, посетителите също, викаха "Браво, браво". Беше много емоционално.
- Вие тогава ли правихте филма „Плаващите кейове“?
- Да, тогава. Съвместявах работата с филма. Не отидох с намерение да правя филм, но реших, че съм длъжна
да споделя с хората това, което виждам. Той е част от моето лично преживяване от „Плаващите кейове“. Всеки
може да види филма, предоставила съм го на Дома на хумора.
- Вие сте правили интервюта с него, документални филми, как се държи той, отзивчив ли е към
журналистите?
- Да виждала съм се с него няколко пъти. И на "Портите" в Ню Йорк, и след това. От "Портите" насам съм била
съм на всичките му проекти. Той знае, че работя за биографията му. Отделял ми е достатъчно време,
разговаряли сме. Отзивчив е не само към журналисти, но и към всички, ако се интересуват от неговата работа,
ако усети у тях истински афинитет към нея.
Той е човек, който отдавна е минал отвъд националните мащаби, отвъд мащабите на обикновените човешки
неща. Кристо не принадлежи нито на Габрово, нито на България, а на целия свят.
- Вие пишете книга „Плаващите кейове“, кога ще излезе?
- Очаквам това да се случи до края на годината. Започвам книга за биографията му.