Христо Пимпирев: „На Антарктида България се сравнява с Великите сили”

-  Вашият живот е преминал в интерес към неоткритото и необятното, кой финансира изследователските Ви търсения?

- Всичко започнахме само със спонсори. Броихме си стотинките да построим първите две къщички на Антарктида. Поставихме ги през 1988 г. по случай 100-годишнината на Софийския университет. Тогава финансирането беше от фонд „100 години Софийски университет“. После, по разбираеми причини, станаха големите промени в България и чак след 5 години, когато тези къщички започнаха да се рушат, ги поправихме и те заприличаха на истинска, макар и съвсем скромна база, която се обитава само през летния сезон. Това стана благодарение на подкрепата, която получихме от испанците. Те бяха построили своята база, която е близо до българската, с много сериозна програма, с кораб, който тръгва от Испания и подпомага експедицията. Бюджетът им е 10 млн. евро на година, така че те ни приютиха под крилото си, така да се каже, и наистина с тяхна помощ поправихме нашите къщички. Тамошното лято е от ноември до март. А нали апетитът идва с яденето, двете къщички се оказаха малки, построихме още една отново с помощ от испанците, които пренесоха 20 тона материали с един сал на брега. С голи ръце я построихме, вече по-голяма, 70 квадрата, със спални помещения, вътрешен санитарен възел.

- И всичко това направихте от патриотизъм и любов към изследователската работа?

- Разбира се. Направихме го, за да бъде България там.

- Българската територия на Антарктида част от нашата държава ли е?

- Така е. Това е Българската държава там. Едва през 1998 г., когато нещата станаха много сериозни, правителството разбра, че това е държавна политика, че за България има голяма полза да бъде там. 

- Част от имиджа на страната?

- И не само имидж. Там се правят сериозни открития. Този континент е много богат на полезни изкопаеми, на природни красоти, от него се печелят и в момента стотици милиони от туризъм на година. Така че там не само се дават пари, от този континент се печели и ще се печели. През 1998 г. България стана постоянен консултативен член на Антарктическия договор, което е правителството на континента Антарктида. Там са 28 държави с равни права на глас. Те управляват този континент. След като е там, България управлява една десета част от планетата Земя. Оттогава се издейства минимално финансиране от 300 хил. лева на година, с което да поддържаме базата.

- Част от тези средства използват ли се за финансиране на научните изследвания?

- За да финансираш база на 13 хиляди км от България, тези средства са изключително мизерни, а знаем, че една по-скъпа кола струва толкова.

- Държавата направи ли някакъв жест, поклон към Вашата упоритост, към Вашия екип, който през всичките тези години е устоявал българската територия?

- Българските експедиции са национални. Сега се подготвя 23-та експедиция. Те са на България и в тях няма партиен цвят, няма значение какво е правителството. Те са под патронажа на президента, а той е пряко избран от народа. Единствената чест, която ни се оказва, е преди да тръгне експедицията, президентът да ни връчи българския трикольор на церемония в Гербовата зала на Президентството.

- И на нашата територия поставяте българското знаме?

- И се грижим за него, нали затова отиваме.

- Кой е бил най-трудният момент по време на експедициите?

- Имали сме много трудни моменти, а най-трудното е безпаричието, защото всичко сме правили със собствените си ръце, без никаква техника. Лесно е да построиш база като Южна Корея, която има три, Китай има пет – на тях правителството им дава 10-ина милиона, а с такива пари лесно се строи база. Можеш да си наемеш кораб, да си пренесеш материали, да си наемеш дори работници за строителството. Докато ние строим всички. Без значение дали е лекар, механик или учен, всеки се хваща за лопатата и рине сняг, всеки мъкне тежки панели...

- Самият Вие като учен какви научни открития направихте през годините, кое е най-ценното, най-изстраданото от Вас?

- Лично за мен, тъй като съм геолог, най-ценното е намереното едно изкопаемо животно, живяло преди 100 милиона години там и до този момент не беше откривано подобно. Това е вкаменелост, казва се фусил, от вече измрели животински видове, която помогна да се установи възрастта на скалите там, които се оказаха много по-млади. С около 60 милиона години по-млади от това, което се смяташе. Това промени положението на самия континент в конфигурацията на всички останали южни континенти. Това откритие е цитирано от всички научни журнали по света.

- Това откритие ли беше най-изстрадано?

- То е плод на научното търсене там. Всяко нещо е изстрадано и не мога да направя някаква класация. Там трудно се живее, но сме там заради България и заради удовлетвореността, която получаваме. Никой не е там за пари.

- Какво е усещането, когато се връщате в лагера след тежък ден на изследвания?

- Много често, когато се връщаме в лагера, виждаме отчупен от ледника край него блок. Чувстваме се като на руска рулетка – когато в пистолета има само един патрон, той или ще гръмне, или няма да гръмне. Така е и с падащите от ледника парчета. Сега ледената кула се е наклонила и е покрита с пепел от изригването на действащия наблизо вулкан. Когато се разтопяват ледените шелфове, се откъсват огромни парчета от лед с най-различни причудливи и красиви форми. Ледените планини наоколо са невероятно красиви, с 800-900-метрови върхове. Най-важното е, че са абсолютно недокоснати от човешки крак. По ледените полета придвижването е изключително опасно, тъй като ледникът непрекъснато се движи, образуват се ледени пукнатини, които са покрити със снежни мостове и както вървиш, можеш внезапно да пропаднеш. Затова винаги се движим в алпийска свръзка, свързани с въже. Като пропадне някой, следващият да го извади. Като най-голямо постижение на нашите експедиции считаме това, че всички са се връщали живи и здрави, тъй като Антарктида всяка година взема своите жертви.

- Сприятелихте ли се с пингвините?

- Те са най-симпатичните животни и са символа на ледения континент. До нашия лагер има колония от пингвини, наречени папуа. Те са с бели петънца около очите. Има и пингвини-полицаи, които са с черничко около врата. За да свият любовно гнездо пингвините, мъжкият е длъжен да осигури жилище за семейството, в противен случай женската не приема предложението. Наоколо живеят и хищни птици - пуи, които вече не се страхуват от нас и са почти като опитомени. Там няма домашни животни, кучетата и котките са забранени и тези птици ни напомнят за родните селски къщи с кокошките наоколо. Някои от тях кацат по главите ни, една от тях беше отмъкнала дори шапката на наш колега. 

Другите морски обитатели са тюлените, които обикновено са много мързеливи и се излежават върху ледените блокове, те се хранят с малки скаридки и са миролюбиви. Ушатите тюлени също не са опасни, но самите те се страхуват от хората и когато се доближи човек до тях, се опитват да те изплашат, за да те прогонят. Те имат много ценна кожа. До средата на XX век те почти са били изчезнали, тъй като са избивани заради кожата си. Затова вече има забрана за техния лов и сега популацията им се възстановява. Там виреят и слонски тюлени, при които стават страшни битки между мъжките за женската и надават невероятни викове. На Антарктида има и леопардови тюлени-хищници, които нападат други тюлени. Преди няколко години един от тях изяде англичанка леководолаз. Всичко за него е месо. По време на втората ни експедиция намерихме пингвин, нахапан от тюлен-хищник. Пингвините край нашата база ние приемахме като част от българската група. Закарахме го в базата и нашият лекар шинира и превърза счупеното му краче. Дадохме му храна, но то не  вкуси от човешка ръка. Трябва тюлен да му я подаде. Това направи неговата „приятелка“, която беше дошла до нашия лагер да окуражава ранения.

Разбира се, има и много риба. Винаги, когато пристигаме, откриваме риболова. Бяхме уловили много интересен екземпляр - ледена риба, чиято кръв е бяла, няма хемоглобин. Сравнително рядка е и е предмет на научни изследвания. След като я изследвахме, я опитахме, разбира се. А най-големите бозайници на планетата – китовете, са много чести гости в нашата база. Те също живеят по двойки. В основата на хранителната верига там са малките ракообразни, наречени крил. Почти всички се хранят с тях – пингвини, тюлени, китове. Съответно косатките и леопардовите тюлени ядат пингвините и другите тюлени, такъв е кръговратът на живота там. Между другото, риболовът на Южния полюс е много разпространен. Най-често там ловуват японски кораби. За съжаление, върху крилата оказват влияние климатичните промени, което е много опасно, тъй като съществува опасност за нормалното функциониране на цялата екосистема. 

На Южния полюс има и растителност, особено със затоплянето на времето. Има само две цветни растения и те са зелени. Антарктида не е само черна и бяла, там има и зелени растения, мъхове.

- Как се стига до Антарктида?

- Много трудно. Ние сме там, благодарение на испанските ни съседи, които имат база на 5 км от нашата. Техният бюджет е от 10 млн. евро годишно, на тяхно разположение е един прекрасен кораб - „Есперидес“, и нас, като по-бедни съседи, ни превозват до ледения континент. Само отиването на кораба от Испания дотам и връщането обратно струва 3 млн. евро, а нашият бюджет е 100 хил. евро. 

Първо отиваме до Буенос Айрес, оттам до най-големия град на Аржентина в Патагония, след което са само 260 км с автобус до най-големия град на Магелановия проток Пунта Аренас и след това до Ушуая, най-южният град на света на пролива на Бигъл, който е аржентински. В последните години Пунта Аренас се превърна в туристически град и много бързо се развива, достигна до 100 000 жители. През зимата е ски център. И оттам с кораб през най-бурните води на Земята – пролива на Дрейф, преминаваме 1230 км, за да достигнем до нашата база на остров Ливингстън или до остров Кинг Джорд. Тук се срещат водите на Тихия и Атлантическия океан, има непрекъснато ветрове и големи вълни. Напоследък над него летят самолети на чилийските военновъздушни сили, на уругвайските, на бразилските с полети от Пунта Аренас до Кинг Джордж. С кораб пътят е две нощи и три дни, а със самолет – 3 часа. При голям късмет може да се стигне много бързо. Всъщност нашата база на остров Ливингстън не е точно на Южния полюс, а на 3000 км от същинския Южен полюс. Акостирането на българския бряг става само с лодки, морето много често е бурно, плажът е каменист и често лодката се преобръща и ние сме във водата, а тя е минус 1 градус. И всичко се носи на ръце от лодката до брега. Другите бази си имат специални машини, кранове, всичко е механизирано, но българинът се знае – копане и носене на гръб. Понякога имаме късмет чилийските или уругвайските хеликоптери да ни пренесат багажа и тогава не го разнасяме на ръце, което е голямо облекчение за нас.

- Общувате ли с колегите си от другите държави?

- В нашата база често имаме гости от чужди полярници. Португалски учени дори са живели на нашата база. В нея празнуваме Коледа, Нова година, Ивановден, Йордановден. Там нямаме мобилни телефони, телевизия, но имаме музика, китари, акордеон и се връщаме към едни забравени ценности покрай компютрите и мобилните телефони - да общуваме, разговаряме. На Бъдни вечер за трапезата си месим хлябове, имаме си елхичка. Готвим това, което сме свикнали да ядем тук, тъй като това си е част от България и всичко е правено с нашите ръце. Организираме си и тихи забавления. Масата, на която месим хляб и се храним, се използва и за работа, за празнуване, за игра на шах. И за работилница, разбира се, тъй като там, ако се развали нещо, не можеш да отидеш до магазина и да си купиш ново, трябва да си го оправиш. 

От десетина години имаме моторни шейни, които много улесняват работата ни. Когато някоя от тях се повреди, нашите хора я разглобяват цялата, намират повредата и я оправят. Докато испанците я изхвърлят и купуват нова. 

- Разкажете повече за изследователската работа по време на експедиция?

- Извършваме геоложка работа, измерваме приливите и отливите, събираме проби от лишеи, мъхове, почва. Напоследък се изследват микроорганизмите, които живеят в тази среда, и те са уникални. От тях се извличат вещества за нови лекарства. Неотдавна чилийците извлякоха субстанция от тях и патентоваха лекарство против рак на черния дроб. Нашите учени също извършват сериозна изследователска работа върху нашите проби и вече са на път да открият нов антибиотик. Така че не ходим на разходка до остров Ливингстън, а вършим много сериозна работа. Изледваме пингвините и тяхната кръв, извършваме сондажи в скалите и почвата, поставяме прецизна апаратура на дълбочина от 10 метра, за да проследим изменението на климата.

От нашата база се виждат най-прекрасните природни явления Аурора аустралис – Южното полярно сияние, което може да се види само през полярната нощ. Южният полюс за първи път е покорен на 14 декември 1911 година от норвежкия изследовател и неговите колеги Руал Амундсен в епична битка с англичанина Робърт Скот, който пристига близо месец по-късно и вижда норвежкото знаме. Тук е важно да се каже, че когато човек има някаква цел и иска да я постигне, няма значение дали е от велика сила, от бедна или от богата държава. Норвегия по това време е била една от най-бедните държави в Европа. Нямало е залежите на нефт и газ, никакви полезни изкопаеми, само студ и мрак през зимата и един риболов. А ето, Руал Амундсен побеждава Скот, който е представител на най-великата империя по това време, владяла почти целия свят. А пръв прелетява над Южния полюс със самолет Ричард Бърт. След Първата световна война през 1956-1957 г. първата станция на Южния полюс поставят САЩ. Тогава се прави и първото прекосяване на целия континент през Южния полюс от английско-новозеландска експедиция, в която участва и първият покорител на Еверест - Хилъри. Така че много често и хималайските алпинисти отиват и в Антарктида. През 1975 година американската станция във формата на полусфера е най-модерната и в нея се живее целогодишно (през лятото температурата е минус 25-35 градуса, а през зимата - минус 70). Тя е построена върху леда. Под нея има 2,5 км лед и от затоплянето, предизвикано от живота на хората, тя започва да потъва. Сега се мъчат да я спасят, както ние полагаме усилия да спасим нашата база от снега. Накрая я демонтират. В момента е построена новата база, която е самото чудо на техниката, като космическа станция е. Тя се вдига автоматично, когато се отчете потъване. Строителството е уникално и вероятно в него са вложени стотици милиони долари. Но американците знаят за какво си влагат парите. Богатите държави затова са богати, защото знаят къде да си дават парите. А вложените за Антарктида средства никога не са напразно дадени. 

Самият Южен полюс  представлява една височина от 2835 метра, но тя се усеща като 4200 метра, тъй като атмосферата е „по-тънка“. До него може да се стигне по много начини, но най-лесният е със самолет. Антарктида е разделена на две от огромната Трансатлантическа верига, която е много богата на полезни изкопаеми. На самия Южен полюс има спортна зала с баскетболно игрище, зала за музика, за конференции, столова, оранжерия. 

Кристалното кълбо, което символизира Земята, е разположено на церемониалния Южен полюс. На географския Южен полюс, където се събират в една точка всички меридиани, стрелките на компаса винаги сочат на север. Всяка година той се премества с няколко метра, тъй като ледът се движи и американците с много точна апаратура извършват измервания и определят неговото ново място. На 1 януари геодезичният знак и възпоменателният плакет за първопокорителите Руал Амундсен и Робърт Скот се поставят там. И като обиколиш мястото, за 10 минути правиш околосветско пътешествие.

- След всичко преживяно и постигнато чувствате ли се щастлив?

- Да, щастлив съм, защото съм направил нещо, което ще остане и след мен.