Кенан Ашиков: “Когато има слабости в нормативната уредба и липса на административен капацитет, има и корупция”
×
![]()
Кенан Ашиков: “Когато има слаб
Само преди дни Областният съвет за противодействие на корупцията проведе първото си заседание за тази година под председателството на зам.-областния управител Кенан Ашиков. На него беше направен анализ на работата на съвета по превенция на корупцията през
Кои са акцентите в него и как Областната структура за противодействие на корупцията, в която влизат представители на регионалните поделения на всички държавни институции и местните власти, ще работи, за да се засили доверието на гражданите, коментира за „100 вести“ зам.-областният управител Кенан Ашиков.
- Г-н Ашиков, първото заседание на Областния съвет за противодействие на корупцията за тази година се проведе във време, когато корупцията беше основна тема на много медии. Как, според Вас, трябва да работи тази структура, за да има истинска полза от нея?
- Наистина 2014 г. започна с гръм и трясък относно корупционните схеми в България. Неслучайно и ЕК даде доста негативна оценка за нивото на корупция в страната. Задача на всички институции е да водят борба с този бич за демокрацията в България. Основна роля имат и 28-те областни съвети за противодействие на корупцията, чийто членове са всички регионални структури на държавните институции и общинските администрации, които разполагат с инструментите на властта за борба с този порок и да повишат доверието в институциите. Съветът приема сигнали за корупционни действия, които препраща за разглеждане на съответните институции. Ние имаме ролята на координатор, но не може да се наемем с проверки на сигналите.
- Вярно е, че тази структура има задача да извършва превантивни действия, свързани с корупцията, но не е ли част от тази превантивна дейност и информацията, която получават гражданите за сигналите, които постъпват в нея, и резултатите от проверките?
- Разбира се, когато при нас постъпи сигнал, той ще бъде представен на обществото чрез съответните институции. По време на заседанието аз информирах съвета за постъпил такъв сигнал за корупционни съмнения в Ресурсния център за деца със специални образователни потребности. Практиката показва, че към подобни центрове, които са създадени с европейски средства и дарения, винаги има съмнения за корупционни действия.
- Но за всички в България е ясно, че трудно се формулира самото определение за корупция, както и нейното доказване, което означава, че съмнения винаги ще има. Още повече, когато става въпрос за публични средства и хора, които се разпореждат с тях. Тогава за каква превенция на корупцията може да говорим?
- Аз присъствах на първото заседание на новооткрития към Министерския съвет Център за превенция на организираната престъпност и корупцията, на което се дискутираха рисковите зони за корупционни практики - особено място беше отделено на Закона за концесиите – нямат още ясна правна и нормативна уредба. А когато има слаба страна в нормативната уредба, това е един от индикаторите за корупция. Другият е липсата на ефективен административен капацитет. Затова беше коментирана важната роля на областните съвети за противодействия на корупцията в контрола по приемането на различни общински наредби и други документи, които могат да създадат предпоставки за корупция. Аз също не искам този съвет да няма славата на „куха структура“, както е било досега. Затова още на първото заседание приехме Харта за противодействие на корупцията, която да обединява всички институции, неправителствени организации. Има разработена Методика за оценка на корупционния риск. Тя ще се използва от ръководителите на всички регионални институции за оценка на техните служители. И това ще се прави, за да се повиши доверието в институциите.
- А как ще се проверява доверието на гражданите?
- Вече сме подготвили анкетна карта с въпроси към бизнеса и неправителствения сектор, свързани с подготовката на условията за обществените поръчки и тяхното провеждане. Надявам се да засилим диалога и със законодателната власт, защото тя е в основата за повишаване на доверието на гражданите към институциите.
