Лаконик: „Малко сме благодарни на Земята, за да не кажа никак, и сме способни да я взривим напълно”

Лаконик: „Малко сме благодарни

Надежда Тихова

Оцени тази иформация:

(0 вота)

Лаконик:,

Френският художник с псевдонима Лаконик (Лаконичен) гостува в ДХС с карикатурна изложба, посветена на Земята, под мотото „И все пак тя се върти“. Художникът се занимава с нестандартно, авангардно изкуство, прави и инсталации, излага свои творби в много с

Той разказа как през 1970 година, когато, пътувайки към Индия, попаднал за пръв път в България и се влюбил в страната ни. Престоят му бил едва 24 часа, но те били достатъчни французинът да се убеди в топлотата и гостоприемството на българите. Докато стоял вечерта на магистралата до Пловдив, за да стигне на стоп до Турция, българин го взел и го приютил в дома си, където го нахранил и му предложил подслон.

Във Веселата къща в четвъртък той представи за първи път в България вълнуваща изложба, посветена на опазването на планетата Земя, и разтърсващ късометражен рисуван филм на същата тема. Чрез тях в Дома на хумора беше отбелязан Световният ден на Земята. Както рисунките от изложбата, така и рисуваното видео разказват с болка за всичкото онова зло, което човекът причинява на родния си дом – планетата Земя.

- Използвате псевдоним – Лаконик или Лаконичен на български. Защо държите да останете анонимен?

- Аз имам много псевдоними, но когато съм Лаконик, съм лаконичен и в този си образ съм тук сега. Също като артистите в киното.

- Вашите творби, които представихте тук, а и рисуваният филм, който предложихте на публиката, изглеждат и звучат много тъжно заради издевателствата на хората над собствената им планета. Може ли все пак да има хепи енд за Земята? Какво трябва да направим, за да се случи това?

- Положението на човека и това – на Земята, са неразривно свързани. Докато правих този филм, стигнах до заключението, че всичко излиза от Земята, а ние сме много малко благодарни, за да не кажа никак, защото сме способни да я бомбардираме, да я взривим напълно. Все едно че стоим на клон, който сами си отрязваме и падаме в бездната. Опазването на Земята е един много по-деликатен въпрос, отколкото аз си го представях в началото. Обикновено в творчеството си съм много провокативен, използвам много хумор в моите творби, а тук не се получи много смешно. И даже аз самият си дадох сметка, че просто не съм същият творец, какъвто бях досега. В момента има толкова много проблеми относно замърсяването на природата, че... Ако гледаме карикатури от 50-те или 70-те години, виждаме, че още тогава темите и сюжетите за опазване на природата са били същите. Значи проблемите не са нови, а сега дори не намаляват, а стават все по-сериозни и сериозни. И ако в карикатурите от 50-те, 70-те години темата е предполагала предизвикването на усмивка, сега става един много тъжен сюжет. И мисля, че ние, художниците, трябва точно това да показваме и дори с още по-драстични и не толкова поетични методи.

- Чувствате ли се като човек с мисия и темата за екологията ли Ви е най-близка до сърцето?

- Аз мисля, че един художник, един артист винаги има някаква мисия. Ние можем да правим както неща за украса, така и неща, които ни карат да мислим, да разсъждаваме върху различни проблеми. Аз съм много чувствителен и откликвам на всичко, което се случва около мен. Върху тази планета, която многократно съм обикалял и посещавал различни страни – бил съм в над 110 държави по света, и наблюдавайки този свят, изразявам личното си отношение към него.

- Опазването на Земята ли е любимата Ви тема? Рисувате ли и друго със същия ентусиазъм?

- Да, разбира се. Това беше една серия – 28-та от 30 реализирани досега по съвсем различни теми и с различни изразни средства.

- Твърдите, че сте влюбен в България, в нашата красива природа. Но за нас казват, че не я пазим добре. Не Ви ли разочарова такова отношение?

- Мисля, че във всички страни положението е горе-долу същото. Живеем в такава епоха, в която няма много респект към природата. А когато говоря за природата, аз неразривно я свързвам с човека и другите живи същества. В България открих една чудесна и гостоприемна страна, открити и усмихнати хора.

- Кой е най-лаконичният Ви израз на тема опазване на Земята?

- Земята е синя като портокал!