Мартин Дановски: За да стане хит, Интерактивният музей трябва да продължи да се развива
×
![]()
Мартин Дановски: За да стане х
Ние осъществихме идеята и най-вече как да бъде показано на туристите съдържанието, защото не всеки може да направи това, казва специалистът
Дановски е роден на 25 юли 1967 г. в Ловеч. Завършва две магистратури – ленд мениджмънт към ВИАС и маркетинг в УНСС, той има и много специализации.
Работи в областта на комуникациите към международната верига „Havas”. Той е ръководител на реализацията на технологичното оборудване и съдържанието на Интерактивния музей на индустрията в Габрово.СТЕФКА БУРМОВА
- Г-н Дановски, каква е Вашата роля в изпълнението на Интерактивния музей?
- Аз съм ръководител на реализацията на технологичното оборудване и съдържанието на този музей. Ние влязохме в сградата, след като друга компания я изгради, и осъществихме идеята за реализацията на този музей. Доколкото ни е известно, тази идея се е зародила в последните две-три години в Общината и те са разработили самата проектна документация и какво искат да се случи тук. Ние кандидатствахме с концепция как да бъде подредено всичко това и най-вече как да бъде показано на туристите съдържанието. Защото не всеки може да направи това.
- Как направихте така, че посетителят в музея да се чувства като част от показаните в него процеси?
- Музеят разделя индустрията на три фази: Първата представлява индустрилано Габрово до 40-те години на миналия век, която е много силна. Втората е социалистическият период на развитие на Габрово, а третата е съвремието. Във всяка част има атракции, които посетителят не възприема само с едно сетиво. Той не гледа само един екран, към него достигат звуци, в музея има и реални макети, които си взаимодействат с визуалната част и екраните. Посетителят може да направи и още нещо – да натисне копче и да се наслади на определен ефект.
Освен това ние не сме забравили, че макар и индуструален, музеят на практика е в Габрово и сме предвидили някои забавни елементи, които се предлагат като закачки на посетителите, за да предизвикаме усмивка и така да напомним за девиза на габровци, че светът е оцелял, защото се е смял. По този начин Интерактивният музей представя и разкрива характерна за Габрово черта, която не е била разкривана по този начин в близката история във времето.
Не ни е известно да има в Балканския регион подобен музей на Интерактивния в Габрово. Това е музей, който не е широкоспектърен. Той не претендира да бъде конкуренция на съществуващи институции в тази област, но понеже е в Габрово, ние наистина сме се постарали да представим и други елементи от образа на града. Има хумористични елементи и атракции. Примерно всеки може да направи нещо със своя образ, след това можеш да си го вземеш със себе си или да си го изпратиш по интернет, има шеги, има доста леки закачки с публиката, които надявам се, да се харесат.
За финал на посещението в музея е предвиден първият 3D филм за Габрово и околността, заснет от птичи поглед, показван в кинозалата, която е супермодерно оборудвана.
- Какво е различното в Интерактивния музей?
- Начинът, по който се посещава музеят, е различен от нормалното, познатото досега влизане в музеите у нас. Музеят е планирано да се ползва на групи от 7 до 10 човека, които влизат на дадения етаж и имат определено време, в което трябва да попаднат в атмосферата на съответната епоха и да разгледат какво се е случвало тогава. Посещението се води от виртуален водещ, който разказва какво се случва и в същото време можеш да отидеш в отделните инсталации и да я пробваш – да влезеш в дълбочина, да гледаш това, което ти е интересно.
След това се прехвърляш на втория етаж – всичко се извършва организирано, тъй като в противен случай човек надали би могъл да се ориентира в съдържанието, което за Габрово е изключително богато.
- Ще стане ли хит Интерактивният музей на индустрията в Габрово?
- Очаквам към музея да има огромен интерес, а дали ще стане хит, времето трябва да покаже. Защото ние сме създали едно нещо, което трябва да премине проверката на посетителите, туристите и то най-вече отвън, не само от Габрово. И за да стане хит, той трябва да продължи да се развива.
Музеят ще покаже това, което в момента сме подготвили, но един от най-важните елементи на тази нова атракция е, че тя може да бъде постоянно обновяема по отношение на съдържанието.
Всъщност Музеят представя по осмислен и осъвременен начин цялата индустриална история на Габрово, която всъщност не претендира да е напълно документално представена, но показва основните акценти по един интерактивен, жив, аудиовизуален начин. Зрителите могат да изберат коя част от него им е най-интересна, да влязат в нея, да я разгледат в дълбочина.
- Преди откриването на музея се проведе конференция в Боженци с участието на туроператори, специалисти в областта на туризма, на музейното дело, какъв беше нейният акцент?
- По време на конференцията в Боженци абсолютно еднозначно от музейни специалисти беше споделен проблемът, че в България липсват експерти, които могат по атрактивен начин да преведат едно съществуващо съдържание в областта на културното наследство – артефакти, исторически елементи на езика на туризма - който освен че е по-разбираем, прави една приятна история за разказване, която да остане в съзнанието на посетителя. За да иска да се върне пак. Само по този начин в областта на туризма ще можем да направим така, че той да носи добавена стойност.
- Какво друго коментирахте на конференцията в Боженци?
- Драганов коментира факта, че традиционният културен туризъм е свързан с посещение на исторически места и събития, археология и средновековна архитектура, затова той е монологичен. За разлика от него постмодерният културен туризъм е комуникативен, доста по-жив и свързан с креативността, както се опитахме да направим в интерактивния музей. Драганов обясни как съчетаването на съвременното изкуство с културното наследство и природните дадености, забележителностите на България трябва да са в основата на успешна бизнес стратегия за нас.
Успоредно с традиционните форми на изкуството обаче място трябва да намират и по-нестандартните изразни средства като пърформанси, инсталации, видеоарт, изкуството на говора, светлината, музиката. Публичното пространство трябва да е едновременно част от декора, сцена за обмен на идеи и място за създаване на бизнес контакти. Така че туризмът е огромно инвестиционно поле, което страната ни и Габрово притежават, благодарение на уникалното съчетание на природа, климат, местоположение и архитектурни обекти и находки. От които трябва да се възползваме.
Местен туристически бизнес, неправителствени организации и общински власти – всеки по някакъв начин е заинтересован, поради което биха могли да намерят определен принцип, чрез който да започнат да решават един по един проблемите на брандинга на туристическата дестинация. А те трябва да започнат да се решават отнякъде.
В момента всички са в неорганизирано пространство, като орел, рак и щука са и трудно ще се получи нещо така, да не кажа невъзможно. Така няма да има консистентен образ на бранда. В развитите държави с подобен тип продукт – Австрия, Франция, Германия, Италия, където регионите са много силни, почти навсякъде хората са си изградили системи на регионални агломерати под формата на асоциации. В тях с представителство участват всички заинтересовани страни към тази индустрия. Там те решават, че за определена долина, примерно в Италия, са важни ябълките и около тях, около красотата на снежните хълмове, изграждат цяла история. Ето това е толкова просто!
- И за Габрово това е индустрията, и за нея се търсят нестандартни решения, най-силната страна, на която да се заложи...
- За това става въпрос. И да се вярва в успеха на взетото нестандартно решение. Това е инструмента и хайде да видим дали можем да приложим този инструмент и да го събудим. Затова вярвам, че посланията, свързани с туризма, могат да бъдат чути.
Специално за Габрово този туристически продукт е създаден с европейски средства и съфинансиран от Общината. Той е факт, но оттук нататък идва трудното, защото той трябва да се маркетира, да се поддържа интереса към него. Той трябва да носи приходи, трябва постоянно да се оживява по някакъв начин. Затова си мисля, че именно в това е предизвикателството.
- Този тест за издръжливост от какво зависи?
- От хората, които го управляват. Той ще бъде тест и за това дали Габрово и габровци са запазили тази своя предприемчивост, за която се разказва в Интерактивния музей.
Преди 4-5 години работих като консултант по изграждане на маркетингова стратегия за туризма на Габрово, защитихме я пред Общината. През това време съм обиколил над 30 обекта в целия регион, включително Костенковци, за да видя какво е предлагането.
Говорил съм със собственици на туристически обекти, на ресторанти, хотели, селски къщи, където една жена дава една стая за гости, за да разбера за какво става въпрос в предлагането и съм си оформил мнение кои елементи от туризма в Габрово са на критично ниско ниво, така че спъват развитието и на останалите.
Всичко, което се прави в последните една-две години в областта на създаването на маркетиране на туристически обекти, би било подложено на голям риск да не продължи да се развива устойчиво, защото създаването на интерес и поток е съпътствано от развитието на хотелската система, на пътната инфраструктура. За Габрово оценките са много и различни, но според мен в това отношение е на критично ниво, струва ми се, че дори габровската Община не знае какво е нивото на легловата база.
- Защо в България не успяваме, според Вас – индивидуалисти ли сме, егоисти ли сме?
- Темата за егоизма беше обсъждана на конференцията на Боженци дълго време. Румен Драганов от Института за анализи в туризма застъпи тази теза. Според него ние трябва да сме егоисти. Според него егоист е човекът с присъствие, който знае какво да иска, може и знае как да го постигне.
Ние имаме малко такива хора – не да е егоист, в лошия смисъл на думата, който гледа само как да прибере нещо в джоба си. А егоист, който да знае какво иска и е наясно какво иска да получи. Ако ние съберем двама такива егоисти, които знаят какво искат в рамките на една идея, те със сигурност заедно ще имат добър резултат. За съжаление, българите не сме такъв тип егоисти. Малко са подобни хора. Но всички успешни неща, които виждате, се правят от хора егоисти.
Една селска къща за гости, например, която винаги е пълна и се къса по шевовете и работи – там стои един егоист. Той знае какво иска, здраво е стъпил на земята, организирал си е дейността, самоорганизирал се е. Трудно обаче до него застава втори с подобен комплекс, трети с развлекателна дейност. Трудно е, защото все още обществото ни е незряло, което вероятно е резултат от многогодишните ни лутания.
- Вярно ли е, че българинът очаква винаги отнякъде да му помогнат или да му кажат какво да прави?
- Вярно е, че социализмът все още дава отражение върху поведението на хората. Мога да дам пример с едни сърби. Сърбите и ние сме близки по манталитет нации, славянски. Но сърбите нямат нагласата да чакат някой отвън да ги оправи, да изразяват себе си. Няма значение кой какъв е - по-богат, по-глупав, по-умен. Тук става въпрос за духа на една нация. Този дух все още не сме си го създали по този начин и затова толкова бавно правим нещата. И все чакаме някой да ни похвали. Ние нямаме увереност в себе си, нямаме собствени криле. Не казвам, че нямаме изобщо. Но е малък процентът от хората, които имат подобни качества. Не можем да си повярваме.
Всеки един от нас е доказвал, че като човешки качества сме конкурентоспособни, нормални, в много случаи сме много добре развити като индивидуалности. Мога да направя сравнението с едни англичани например. Като индивидуалност качествата на хората от двете нации са абсолютно съпоставими, но като организация, като система и дух за съвместно правене на нещо ние падаме в класацията надолу.
- Оптимист ли сте, че бихме могли да го преодолеем?
- Бихме могли, но много бавно.
- Педагогически или морален проблем е това?
- Нито морален, нито педагогически. Смятам, че това е въпрос на поколение. Ние ще го преживеем по начин, по който след около 40-50 години се измие генетичната памет в децата и внуците. Само това ще ни помогне, когато след 10-15 години в един момент се събудят и кажат: „Извинете, какво правим ние? Само калдъръми ли трябва да оправяме?“
Виждам, че младите започват полека-лека да гледат с друг поглед наоколо. Естествено шансът ни е Интернет, отворените пространства без визи, 20 процента отиват да учат навън. Те се връщат и ще изметат последния оставащ боклук. Само там е надеждата!
И те ще имат по-малка възможност да влязат в този начин на мислене, който по-голяма част от хората имат – вместо да направят нещо, те обясняват как то не може да стане, което е ужасно. Ако вкараме тази енергия на отрицанието в полезно действие, ще постигнем чудеса.
- Напрегната ли е Вашата работа?
- Напрегната е дотолкова, доколкото ни се налага да влизаме в различни казуси, които клиентите ни предоставят. Примерно, освен в туристическия маркетинг, работя с клиенти в автомобилната, във фармацевтичната индустрии и т. н., което ми налага постоянно да променям начина си на мислене, мислейки за техните продукти и за техните потребители. Това е интересното и напрегнатото – трябва да можеш много бързо да превключваш.
- Клиентите ли Ви търсят или Вие тях?
- Нашият бизнес е много конкурентен. Много често ние търсим клиентите си. Имаме случаи, когато репутацията ни работи за нас, клиентите ни се обаждат и ни канят да работим за тях. Бизнесът ни е такъв, че често участваме в конкурси, а там всеки представя идеите си и най-добрите побеждават. Свикнал съм да работя в конкурентен режим постоянно.
- Коя е била най-сложната ситуация, в която сте попадал?
- В нашия бизнес обикновено най-сложната ситуация е свързана с кризисни комуникации на някои наши клиенти. Кризи, породени от взаимодействието с техните продукти, при бизнеса с бързооборотни стоки при проблеми с клиентите.
Имал съм кризисни ситуации и в областта на туристическия маркетинг, когато някои събития предполагат изключително бърза реакция. Така че кризисните ситуации са най-сложните.
- Стъписващи ли са понякога тези ситуации?
- Кризите са плашещи, само ако не си подготвен за тях. А всъщност над 50 процента от успешното управляване на кризите, да не кажа и повече, е възможно, само ако предварително си добре подготвен за тях. Това означава добро познаване на средата, при която един продукт или компания оперира, трябва да можеш да работиш постоанно в режим, при който различни сценарии за възникване на криза са пред очите ти - било то с потребители, било то с твои клиенти партньори, с държавни институции и т. н.
- Как преодолявате кризите?
- Имам няколко интересни мисли, които харесвам и обичам. Едната е, че успехът се гради на основата на това да можеш да предвиждаш събитията. Предвиждането на събитията е ключово важно. Втората мисъл е на Айнщайн, според която не можеш да решаваш проблемите със същото мислене, с което си ги създал.
Така че в случая с кризите е важно да имаш много добра предварителна подготовка, защото те идват внезапно, напрежението е голямо. Защото е важно да предвидиш твоята кризисна реакция докъде ще те доведе. Кризисната реакция е нещо като управление на хаоса. Ти трябва да вземеш понякога водеща, а друг път по-второстепенна позиция, но при всички случаи трябва да можеш да следваш предварително начертания си план. Ние сме решавали много дълги кризи – някои продължават от 6 месеца до една година. Не е коректно да споменавам клиентите. Ще кажа само, че е важно да прецениш какво можеш да предоставиш на интересуващия се като информация и да бъдеш достатъчно ясен, искрен и честен в това, което се е случило, и да можеш да дадеш решение. Нямаш ли решение, въпросите си остават да висят. Това означава, че нямаш място в този бизнес.
