Орлин Дворянов: „Кукувден” беше нашата вътрешна емиграция”

- Г-н Дворянов, представете накратко изложбата на габровци.

- Тя е много специфична и същевременно странна, защото става въпрос за ретроспекция и документация - голямата част от показаните снимки са отпреди повече от 30 години. Това е изложба за така наречената група „Кукувден“ - една от първите авангардни групи в България. Началото й беше поставено през 1975 година с един тесен поетически кръг от основно художници и млади поети. Тогава бяхме на по 20 години, всички пишеха някакви стихове или просто се вълнувахме от неща, които тогава официално бяха отстранени от информацията и художествения живот – дадаизъм, сюрреализъм, дори символизъм, който също се смяташе за упадъчно буржоазно явление. Започнахме първоначално в съвсем тесен приятелски кръг, след това той се разрасна предимно със студенти от Художествената академия, Софийския университет и Консерваторията. Кръгът беше основно от около 30-ина човека, но винаги с малко повече приятели. Първоначалната ни идея беше да си набавяме информация за съвременното изкуство, която не ни даваше образованието у нас. Правехме си нещо като частна домашна академия на следобеден чай, дискутираме, обменяхме информация, рисувахме. След като завършихме, започнахме да снимаме и филми с любителска камера, правехме изложби с картини, които по принцип не се одобряваха за участие в общите художествени изложби. Всяка година в моя апартамент започнахме да правим ежегодно и тематичен карнавал на закрито с пърформанси, експерименти, малки камерни изложби и т. н. Тогава много се събирахме и купоните бяха много по-весели от сега.

- Чрез купони сте протестирали против порядките на социализма?

- Ние не протестирахме открито срещу нещата, които не ни харесват. По-скоро това беше вътрешна емиграция и ние пародирахме неприятния вид на соца и в художествената сфера. Затова и карнавалите ни често пъти имаха пародийни сценки и скечове.

- Колко време просъществува групата „Кукувден“?

- Историята е доста дълга – групата „Кукувден“ се разпадна след промяната през 1991 година. Изиграхме една малка роля в тогавашните промени в художествения живот, помогнахме на някои по-млади хора да образуват някакви организации. Аз например с част от хората създадох сдружението на български авангардисти „Изкуство в действие“, което също има дълга, вече 25-годишна история. Това, което показваме тук, е само показната част, но остават скрити всичките ни трудности и проблеми като млади хора, тръгнали по един ненапълно легален път тогава. Сега повечето от нас са преподаватели в различни университети. Тогава мислехме, че при социализма никога няма да успеем или това ще стане на Кукувден, но доста от нас успяха.

- Кръгът „Кукувден“ вероятно е непознат на габровци. Дали ще им бъде интересна изложбата?

- Мисля, че ще им бъде - за мен изложбата е един експеримент. Тогава в „Кукувден“ казвахме, че да си нормален в ненормална държава, означава да си куку. Сега всички изкукахме напълно.

- Като човек, който се занимава със съвременно и модерно изкуство, смятате ли, че в града на авангардисти като Кристо и Недко Солаков има място за музей или галерия на модерното изкуство?

- По принцип на България й липсва такъв музей. А иначе съм се убедил, че нещата, които се случват в така наречената провинция, имат по-приятен вид обикновено. В София нещата се преекспонират, претоварват. Винаги съм си мислил, че в по-малък град е по-удачно да има такъв музей или галерия, които се посещават повече от пътуващи хора, от туристи, включително и от чужбина. За всеки по-малък град е добре да има места, които да будят някакъв интерес. Пък и младите хора в България обичат да пътуват и е хубаво да имат такива поводи за пътуване. А иначе бих вметнал, че Недко Солаков е завършил като моята специалност „Стенопис“ една година преди мен. А другото е, че имам габровски корен в потеклото си – единият ми дядо е габровец. Така че присъствието ми в Габрово, където имам и доста приятели, не е случайно.