Проф. Петко Петков: „Трудна работа е свободата – трябва просто да сме активни”

Научното събитие с участието на над 50 специалисти от цялата страна се проведе на 2 и 3 октомври, а проф. Петков изнесе встъпителен доклад на тема: „Балканът като ориентир и мерило. Размисли на един 50-годишен професор по българска история“. С него разговаряхме както по темата на конференцията, така и по други актуални проблеми.

- Проф. Петков, какво мислите за темата на конференцията, която събра над 50 участници?
- Темата е инициатива на колегите от музея в Габрово. Аз не случайно адмирирам тяхната инициатива и пожелах във встъпителния си доклад темата да стане една регулярна дискусия, тъй като тя е много обширна и много аспектна. Както стана ясно само от конференцията, има много различни гледни точки по темата. Със свои доклади участват етнолози, етнографи, историци на старото и новото време, архивни работници, стопански историци, езиковеди... Т. е. има „хляб“ и възможности за дискусии по тази тема не само за една конференция. Дано колегите от музея да имат подкрепата на местната власт, защото нашата академична подкрепа ще я имат и това трябва да стане регулярна среща-дискусия по темите на историята на Старопланинския регион.
- Вие се включихте с встъпителен доклад „Балканът като мерило и ориентир“. Ако приемем значението на заглавието буквално, габровци например се ориентират за посока Юг по Балкана. Каква теза застъпвате в доклада си?
Аз съм роден в Казанлък и не случайно споделих, че моята представа за Балкана е тази детска моя гледка към планината. От дома ми се виждаха едновременно камбаните на Шипченския манастир с позлатените кубета, връх Столетов, както наричахме през 70-те години връх Свети Никола с паметника. По-късно построиха паметника на Бузлуджа и той допълни гледката, а отляво беше заснеженият връх Ботев. Тази гледка е създала у мен със сигурност някаква основа за моята лична идентичност като българин, като човек. В този смисъл и аз започнах доклада си, че Балканът е безспорно географски ориентир и мерило, но винаги за нещо не просто голямо, а величествено и много значимо. Вторият въпрос, който маркирах в моите споделени размисли, бе, че Балканът е безспорно граница – политическа, административна, географска, но и културна. Граница, но не непременно като межда. Всъщност между Княжество България и Източна Румелия има граница няколко години до Съединението. Но ето че един габровец – първият министър-председател Тодор Бурмов, прави така, че хем да има граница, хем да няма мито и българите от двете страни на Балкана да не са затруднени в общуването си. Така че дори да е граница, той не непременно разделя, а дори някой път събира. Всеки колега според своята област докладва различни аспекти на тези измерения на Балкана. Той е и мерило безспорно на нашата значимост, защото е най-големият. Винаги в българското самосъзнание много често го оприличаваме с българския дух, българското сърце и душа. Това подхожда за една художествено мислена среда, а ние сме учени и трябва да го докажем с научни аргументи. В конференцията бяха изтъкнати такива аргументи наистина. Т. е. понеже Балканът се простира твърде дълго – от поречието на Тимок до Черно море, според мен в исторически все български земи, той е за нас един вектор, той е начална позиция и посока и към света, и към Космоса. В най-голяма степен е мерило и основание за нашата българска идентичност.
- Смятате ли, че резултатът от тази конференция ще бъде някакъв принос към историческата наука?
- Самото събеседване по темата е вече принос, защото се събрахме наистина много хора от различни места. Получи се интердисциплинарна дискусия, която, ако се опредмети в един сборник с доклади, със сигурност ще бъде интересна за много хора, тъй като участват специалисти с всякаква насоченост – етнографи, етнолози, историци. Самият сборник ще мултиплицира ефекта от конференцията. Дано колегите от музея се справят със спомоществователите. Те са големи ентусиасти, захващайки се с такъв проект, защото той би могъл да обедини усилията на много музеи, но обикновено орташката работа излиза калпава. Нека Габрово да постави началото, защото му прилича като на географски център. Дано конференцията да стане добра традиция и България да разбере, че от такъв тип духовен труд, духовна култура и ценности, не само че има смисъл, ами това са нещата, които са мисия на нашего брата, които се занимават с преподаване, с култура, с изследване. Това не е просто напарфюмирана патриотарска проява. Напротив – в докладите се чуха много различни становища и гледни точки, имаше оспорване на стари постановки на известни учени и т. н.
- Като стана дума за оспорване, трябва ли да се редактира още голяма част от историята ни?
- Това не е точният израз. Всяко поколение според ценностите си, всеки автор според убежденията си пише това, което може. Аз съм писал много по тази тема и смятам, че честно съм постъпвал с моите читатели, с моите студенти, защото винаги съм казвал като пиша за консерватизъм или патриотизъм какво разбирам под това. Виждате, че стават спорове дори за времето, което смятахме за ясно и безконфликтно от гледна точка на интерпретации – времето около Освобождението, около Стамболов, времето на войните... Причината е, че историята много лесно се политизира. Като кажеш например за еди кой си период, че Русия не е постъпила правилно, веднага те мислят за съвременен русофоб. Или като кажеш: „Хвала на този цар“, отговорът веднага е: „Аха – ти си монархист!“. Затова именно не трябва повече да се намалява учебното съдържание по история в училище, защото и сега е малко. И – да, трябва внимателно да се пишат учебниците. Аз самият съм автор на един от учебниците за единадесети клас.
- Сега много се говори за грешки в учебника за четвърти клас...
- Министерството и досега имаше правилен подход. То правеше екип от рецензенти – учени, преподаватели, учители, включително по-млади и по-стари. Така че всички учебници са рецензирани, а не са приети според кефа на някой министър. Друг е въпросът, че всеки автор има и своя автоцензура и общо взето се съобразява с нея. Много е трудно да се пише учебник. В същото време не трябва да се отказваме от тази функция на хуманитарното образование – да създава патриотични настроения, защото няма кой друг да го свърши това.
- Има ли с какво да се гордеем от историята ни в последните години?
- Винаги има с какво. Може да изглежда наивен моят призив и това вглеждане предимно в положителното, но аз смятам, че във всеки момент от историята ни има положителни моменти, както и такива, които не са за хвалба. И през последните години разбира се, че има успехи. Но за да има реална историческа преценка, трябва не само да мине време, а и да отшумят страстите, за да излязат тези документи, без които историкът не може. Като му дойде времето... Както за Стамболов знаем тайни дневници, тайни телеграми между България и Русия до този и онзи, така и за последните години като излязат СРС-тата (б. а. - специалните разузнавателни средства) за приемането ни в Евросъюза и НАТО, тогава ме питайте за историческа оценка. Т. е. засега ние знаем само една външна РR страна, която е вестникарската, медийната, както и някои официални документи, които са разсекретени. Историкът не може да борави само с такива източници и така да се получи реална оценка. Така че като мине време, бъдещите историци на нашето съвремие ще си кажат мнението според своите ценности и нагласи.
- Ще има ли очакван резултат от тези избори – стабилно правителство и спокойствие?
- Трябва да спрем да наричаме политиците някакви, сякаш не са от нас. Ние сами си ги избираме и като смеем да се наричаме гражданско общество и граждани, трябва да го доказваме всеки ден. Не може да си гражданин само когато кандидатстваш за европейски проект и искаш нещо да получиш. Трудна работа е свободата – трябва просто да сме активни.