Протойерей Руслан Личев: Нека да стоим един до друг и в радостта, и в болката
В навечерието сме на най-светлата нощ през годината. Великият ден на Христовата Пасха. И точно в тези оставащи дни ние трябва да направим най-важното, но същевременно с това най-сложно нещо - да загърбим себичността си и да отворим сърцата си. Да отвор
Свободно местенце, за да приютим Истината сред всички „вещи”, материални блага, които трупаме в ежедневието си.
Велик ще бъде този ден и за нас, ако успеем да приемем в дълбините си Бога и с огромна любов в тези празнични дни да посрещнем в тайниците на глъбините си човека - с неговите недостатъци и болки. Христовата Пасха ни кара да излезем от себе си, от нашата индивидуалност и да погледнем до нас - да видим Бога и ближния. И всичко, което е около нас, е дело на нашия живот. Светът е този, който ние ще създадем и който създаваме. Ние имаме свободата сред ада да създадем райски кът. Това е в нашите ръце. Затова нека посрещнем този Великден в дух на единство, любов, разбиране, подкрепа. Нека да чувстваме радост не само от нас самите, а защото виждам усмивката върху лицето на другия. Тогава това отношение и любов ще привлича Божията благодат в живота ни, в нашето семейство, в нашия град. Нека да стоим един до друг и в радостта, и в болката, да чувстваме, че другият не е чужд, че неговото щастие ще донесе и нашето. Нека станем истински социални хора, където единият състрадава на другия и неговия проблем. Църквата ни дава Божията любов и нека в нея се подвизаваме да живеем, за да бъдем винаги готови за нашето излизане от този свят, т. е. за нашата пасха.
ХРИСТОС
ВОСКРЕСЕ!!!