След половин век оркестър „КО” се събра на Цветница, Жоро Пантерата дойде от София

Борис Карадимчев 

и Габрово

Преди първата глътка кафе в АЕК „Етър“ момчетата от 60-те години на оркестър „КО” станаха прави в едноминутно мълчание към паметта на Борис Карадимчев. 

Напусналият ни в събота композитор вече е присъствал в рубриката „Живата музика”. В бр. 64/18 май т. г.  Христо Митев разказа как при една от репетициите на оркестър „КО“ в началото на май 1963 г. в салона „Неспокойна младост“ изненадващо се появяват Борис Карадимчев - тогава  музиколог на оркестрите към Циркова дирекция, и Божидар Сакеларев - ­диригент на оркестър „Оптимистите”. Двамата предлагат на габровските си колеги договор под купола на цирк „София“ от 1 юли до 30 ноември.

През 1969 г. в Габрово се провежда заключителният етап от ежегодния Фестивал на художествената самодейност. Борис Карадимчев е председател на журито, което връчва златен медал на нещатния сборен „Биг Бенд Габрово” с ръководител Манол Цоков.

В началото на 70-те Карадимчев е преподавател по Хармония на габровския студент Илко Илиев в Музикалната академия. „През 1972 година - разказа на срещата в „Етър“ Илко Илиев - Карадимчев сам ме покани да пътувам с неговото BMW до Габрово. По път сподели, че идва, за да пише музика за габровския театър „Рачо Стоянов”. (Не мога да цитирам в какъв точно проект е участвал тогава). Гостувал съм на Карадимчев в София като негов студент. По това време харесвах и слушах американската група „Blood, Sweat & Tears („BS&T“ Кръв, пот и сълзи). Техни записи ми изпрати Владо Шкодров, който свиреше в Югославия. Карадимчев имаше роднина в САЩ, която отива при “BS&T” на тяхна репетиция и разказва на американските музиканти за българския композитор Борис Карадимчев, неин роднина, който ги поздравява. Тогава лидерът на американската група взема един двоен лист от партитурите на „BS&T“ и го дава на госпожата. Тя го праща на Карадимчев и така аз имах шанс да видя ноти на любимата си група – благоговеех над този лист хартия. Връщайки се от Варна в Габрово към края на 70-те, запитах Манол Цоков дали да не се опитаме да изсвирим на концерт нещо тяхно. Отговорът беше: „Ами, откъде ще намерим такъв певец!?” Искам да добавя, че в първия си състав „Blood, Sweat & Tears“ беше най-силен, този състав я направи най-добрата джаз-рок група завинаги. И тогава Борис Карадимчев, гледайки партитурата, ми каза: „Виж и те трият с гумата!”. Наистина личеше, че са трили и поправяли нотите... Помежду си музикантите наричаха композитора „Вълка”, защото сам си вършеше работата. И още един спомен за Борис Карадимчев. От 1962 година имаше ученически оркестър към Текстилния техникум, на който бях ръководител. Тогава едно към едно се стараехме да копираме оркестър „КО”. Музикантите от „КО“ вече ни познаваха. Помагаха ни методически. През 1964-та Божидар Тухладжиев ни направи два аранжимента, от които единият беше върху ча-ча на Борис Карадимчев...  Последно видях композитора преди година заедно с Найден Андреев на едно извънредно общо събрание на „Мюзикаутор”...

Отишлият си на 81 години композитор имаше рецепта за живота и често я цитираше в медиите: „Добри гени, добри приятели и добро настроение”, така че се връщаме на поизстиналото кафе с оркестър „КО” и техния гост Жоро Пантерата.

КАК ГЕОРГИ СТЕФАНОВ СТАВА ЖОРО ПАНТЕРАТА

Поводът е една интимно-емоционална случка, която разказваме с разрешението на г-н Стефанов.

„Бях музикант в цирк „Глобус” и имах авантюра с една германка - дресьорка на бели мечки и пантери – смесена дресура. Имаше нов номер, който трябваше да се изрепетира през деня и вечерта в 20 часа да участваме с него в представлението. Но аз имах среща с дресьорката този ден. Колегите тръгват да ме търсят, но не могат да ме намерят. Те вече се притеснили - макар и малка, партията ми на тромбона беше солова. Най-накрая ме откриват в един хотел с тази жена. И понеже тя е дресьорка на пантери, Бобш (лека му пръст, и той почина) вика: „Жоро го хванахме при пантерата!”, и оттам тръгна Пантерата, Жоро Пантерата.

Докато пътувах към Габрово, си мислех, колко малко останахме от оркестъра. Заминаха си Божидар Паунов, Андрей Евстратиев, Иван Андреев, Христо Русенеца, Христо Берберов. В едно от интервютата, които беше дал по повод 80-годишнината си, Карадимчев беше казал, че следващото ще е по повод 90-годишнината. За жалост, не успя.

Как се озовах

в ГАБРОВО

Роден съм в едно село между Берковица и Михайловград – през 1938 г. баща ми е бил директор и учител там. Дядо също е учител. Иначе живея в София. Завършил съм Музикалното училище в София - цугтромбон. 

Работех в цирк „Глобус” в София, правехме турнета из страната и така се открихме с габровските музиканти. Първо предложиха на Бени (Йордан Илиев, саксофониста), след това станало дума за тромбонист и Бени извика мен. Двамата дойдохме едновременно в Габрово и изкарахме най-малко две години тук. Живеехме на квартира у един учител - Васил... Васката... беше в Текстилния техникум. После живяхме и в самия Дом на културата – в гримьорните. Съпругата на Бени – Радка, е от Габрово, аз ги ожених. Радка почина преди 2 години. Нейната сестра Веска е майка на габровския цигулар Христофор Михайлов. Техният син Кристиян Илиев свири в  Бенда на Слави Трифонов. 

Всички наши концерти тогава бяха с пълни салони. Доста турнета правихме в този период 1962-1964 година. Имаше организиран автобус към „Културен отдих“. Репетирахме близо до черквата, в Дечковата къща. Тогава ни ушиха едни раирани костюми (плата избра саксофонистът Николай Антонов). Отначало си казахме, че с тия прави райета сме малко като затворници, но пък бяхме еднакви и това създаваше добро впечатление за тогавашните изисквания, тогавашния морал и разбиране. Свирехме изключително естрадна програма. Имаше една певица габровка – Жени Георгиева, тя беше с оркестъра. Данчето Христова е идвала с нас. Коста Цонев ни водеше конферанса. С Грета Ганчева свирихме през пролетта на 1964 година. Тогава и Илко Илиев беше с нас. Митко Йосифов - певецът, Стефан Цанов също са идвали на турнетата ни. Божидар Паунов беше на контрабаса, Иван Андреев по едно време и той беше. Ицката Черния (Христо Русенеца) - на барабаните. Ицката китариста (Христо Берберов) - на китарата, Колю и Бени - на тенорите, Ицката (Христо Митев) - на баритона, Косьо Ганчев и Владо Шкодров – на алта, Ненчо от Севлиево – на тромпета. Той замени Борката Парцала, а по едно време свиреха заедно. Илия Раев и Георги Димитров – тромпети.

За мащабите на Габрово „КО“ беше голям оркестър. Стремежът на Манол Цоков и всички нас беше да търсим близост – по репертоар и начин на изяви, до големите оркестри, биг бендове в София. Божидар Сакеларев имаше такъв оркестър в цирка, Вили Казасян - в Радиото. И стремежът ни беше към тях. Но не може едно Габрово, с финансовите си възможности тогава, да се сравнява със София.

Но се правеха усилия. Спомням си името на тогавашния кмет арх. Карл Кандулков, той имаше много добро отношение към оркестър „КО” и към културата в Габрово.

След Габрово свирих с пътуващи оркестри към Концертна дирекция. Преди това бях в оркестъра на Трудовата повинност с диригент Томи Димчев (б. а. проф. Томи Димчев е художествен ръководител и диригент на естрадния оркестър към ГУСВ от 1970-1974 г.). Хачо Бояджиев ни правеше програмите. Работил съм и с Паша Христова по това време, с Никола Чалашканов (Чоли) съм пътувал.  Такива времена бяха, събираме се, правим банда, сбирщайн програма и пътуваме. Впрочем като войник също съм бил музикант – свирих в Армейския оркестър с диригент Киркор Оханес Киркоров. Той е човекът, който превръща Ансамбъла на строителни войски в един от най-добрите музикални състави в България. Представете си 120 човека!

Тези пътуващи оркестри бяха доста изморителни. В един момент спрях музикалната дейност – писва от хотели, ресторанти, пътища... И се захванах с художествен занаят.

Започнах да правя картички заедно със Стефан Тенев, който е от стар габровски род. 

Неговият баща Иван Тенев е родом от Габрово, фабрикант. Имахме ателие на ул. „Любен Каравелов”, регистрирано към Софийски градски народен съвет. Идейната част, така да се каже, на поздравителните картички за Първа пролет и Нова година се одобряваше от художествен съвет. От това вече се позамогнах. Правехме милиони тиражи. Купуваха ги 3-4 организации - РЕП, „Печатни произведения“... Много ни помогна Елизабет Кацарова, тя ни свърза с Тенев. Какво рисувахме ли? – елхички, звездички, нещо, което можеше да бъде одобрено. Двама шофьори на тирове ни донесоха брокат от Италия и работата съвсем потръгна...

* * *

Сега Жоро Пантерата има два сервиза, които дава под наем, миналата седмица бил на екскурзия в Гърция. Тази неделя си припомни „Етър”, Боженци, Соколския манастир, върна се към славните години на оркестър „КО”, към емоциите, които съпътстват оркестрите и турнетата или както казва Пантерата – „приятни преживявания, в които няма обидена страна”...

Страницатта подготви 

Бояна ПЕНЧЕВА със съдействието 

на оркестрантите и Кремена Антонова