София си има Дядо Пънч, Габрово - Дядо Трак

София си има Дядо Пънч, Габров

Пресинформация

Оцени тази иформация:

(0 вота)

София,

В българската литература за деца освен Дядо Пънч (Панчо Панчев) има и Дядо Трак. Това е литературният псевдоним на автора от Габрово Христо Мандев. Той дебютира в българската детска литература необичайно късно през 2006 година с две книги - „Книжка с при

Освен тях Христо Мандев е автор и на книгите „Гатанки” и стихосбирките с поезия за деца „На ранина”, „Заврънгачки”, „Време за игри” и три книжки със стихове с картинки за оцветяване: „Слънчево хорце”, „Мечешки работи” и „Лакоми юнаци”. Последната му книжка е „Закачалки, залъгалки…”.

„Книжка с приказки” съдържа двадесетина кратки приказки, в които Христо Мандев е успял на по една страница да изпрати посланията си към малките читатели, чрез които те да направят своите изводи и поуки. В „Братчета по вода” братчетата са поточета и когато се вливат, се превръщат в пенлива рекичка. Неусетно авторът внушава мисълта, че обединението прави силата, защото това, което не могат да постигнат отделните поточета, могат да сторят обединени в рекичката.

Герои в приказките на Христо Мандев са Калинка и Снежинка, Лебедът вълшебник, Мравката и Просеното зрънце, Омайното цвете, Орелът и Водното конче, Бухалът и Светулката. Всички приказки ненатрапчиво възпитават малчуганите в любов, честност, морал, етичност, които са изконни за човека.

Почти всички приказки на Христо Мандев в основата си са автобиографични. Те завършват оптимистично, но в никакъв случай сладникаво, защото пътят до Доброто е труден, изпълнен с изпитания и са нужни усилия на героите, за да го достигнат. Бих откроил и приказката в стихове „Най-щастливата усмивка”, защото това е труден жанр, а Христо Мандев се е справил успешно.

Реални събития по света стават повод за написването на някои от приказките за деца на Христо Мандев. Сътворени са с много любов към децата и това се усеща във всички творби на този автор. Хубаво е, че е успял да преодолее директните поучения, а посланията му са опосредствени чрез художествено пресъздаване. Метафоричните внушения са съобразени с интелектуалните възможности на малките читатели, което ги прави достъпни и позволява децата сами да достигнат до посланията, развива въображението им, възпитава ги без дразнеща дидактика в доброта, отговорност, хуманизъм и други важни добродетели. До поуките се достига по естествен път. Метафорите са лесно откриваеми, разгадаеми и понятни за малките читатели, което улеснява и предразполага малчуганите да дадат воля на въображението си и да го развиват, да откриват художеството.

Героите в приказките на Христо Мандев носят хубави български типични имена. Умалителните Златинка, Трепетлинка имат и художествен привкус.

В приказките на Христо Мандев няма Хали, Змейове и подобни фантастични персонажи. Те са преди всичко със земни сюжети, свързани с ежедневния живот на децата и възрастните, но са одухотворени от чисти пориви, които въздействат върху детската чувствителност и въображение. Битът носи радост, когато е одухотворен, се убеждаваме от приказките на този автор. В неговите приказки ежедневно битовото става приказно, защото авторът успешно го възвисява. И нещо много важно – сюжетите са лично негови.

Най-сериозните творчески постижения на Христо Мандев са в поезията за деца. Осем са книжките с поезия на този автор. Първата е „Стихчета за любимите деца” (2006 г.). Макар че творбите му са биографични, лично преживени, всекидневието е опоетизирано. Авторът не прибягва до сложни изразни средства, към усложнена метафоричност, несъобразена с интелектуалния и художествен опит на малките читатели, защото е осъзнал най-важното: стиховете за деца трябва да са съобразени с възможностите на децата за общуване с творбата, за да им въздейства. Ето какво е за автора родината:

За мене какво е родина:

страната с небето най-синьо;

със равни далечни простори,

где българи сладко говорят;

(„Какво е родина”)

Родината е азбуката, на която пишем и четем, майчиният език, на който сме проговорили и говорим („Буквите”). Христо Мандев е намерил подходящо визуално описание, съответно на всяка буква от родната азбука от „а” до „я”. Ето например:

Предпоследна буква ю е –

топла е като южняк.

Сякаш че юнак от нула

о направил е със крак.

Много от стихотворенията са посветени на родната природа. Авторът е главният герой в творбите. Дядо Трак майстори къщички за птици и други добрини. В „Цифрите” е открил визуалното им съответствие за лесно запомняне:

Втората е цифра ДВЕ –

гъвкава, красива – шик.

С фигура на пате е –

лош успех за ученик.

В първия цикъл „Небивалици” от втората стихосбирка за деца „Заврънгачки” (2010) образно и оригинално са обрисувани и изобразени животните – зайчето е с потури, патето е с каскет, пилето е на кокили, рибката е с китара, козлето е със забрадка, то е „скокле” и т.н. Художественото въображение на автора е проявено интересно и оригинално. В „Пчеличката Жужи” става дума за трудолюбието, защото всеки трябва да заслужи благата. И кукувичето от едноименното стихотворение е характеризирано с добро. Хубаво стихотворение е „Славейче”:

Птиче мило сладкогласно,

твойта песен в утро ясно

как ме сладостно омая,

че се чудя и гадая –

дребничко си, сиво, свито,

а така си гласовито.

В цикъла „Гатанки” творбите са предимно четиристишни. (Тук е мястото да отбележим и книжката „Азбучно герданче” с гатанки за буквите в четиристишия). Личният поглед на автора е в основата на подходящото изображение на персонажите – котката, кравата, щурецът, игленикът, комарът, славеят, гургулицата, жабата, светулката, хвърчилото.

„Горска вечеринка” прилича на организацията на истински музикален концерт, само че с участници горските обитатели. Темата продължава и в „Танцова забава”. Стиховете са музикални, игриви, сякаш слушаме истински концерт и си го представяме във въображението по образен художествен начин. В забавленията участват всички горски обитатели. Авторът осмива незлобливо недостатъците на героите си – мърморковците, мързеливците, пакостниците. Предпочита да им се присмее, да ги укори чрез иронията, за да се поправят. В този смисъл негов основен съюзник често става хуморът.

мването за трите поетични книжки на Христо Мандев за оцветяване с картинки – „Слънчево хорце”, „Мечешки работи” и „Лакоми юнаци”. Ще илюстрирам с „Птича двойка”:

По-голямото е светло –

алена си има гушка

и главата му е цветна,

пей, а другото го слушка.

Стиховете подсказват цветовете и колорита, които трябва да използват и постигнат децата при оцветяването на рисунките-илюстрации. В съчетанието между слово и четка се развиват художествените дарби на малчуганите. Стиховете само подсказват цветовете, а децата сами могат да избират оцветяването съобразно собственото си въображение. Целта е да се предаде поетичният и изобразителен художествен опит на авторите на малките читатели. В „Лакоми юнаци” разходката на Мечо и Зайо е съпроводена с множество вълнуващи картини, а поуката е в самия край на творбата.

Най-зрялата книжка с поезия за деца на Христо Мандев е „Закачалки, залъгалки за дечица малки”/2013г./. Това е последната му издадена книга с поезия за деца. Един голям писател беше казал, че за деца трябва да се пише като за възрастни, само че по-добре. Да пишеш за деца няма нищо общо с вдетиняването. Потвърждава го и „Лястовича песен”:

Птичка малка, лекокрила

с пролетта се връща

да изпълни с песен мила

старата ни къща.

В старото гнездо да свие

малък дом чудесен,

да послушаме и ние

лястовича песен.

Споделям без уговорки, че съм приятно изненадан от творчеството за деца на Христо Мандев. Стиховете му са свежи, игриви, по детски мъдри и находчиви. Мелодични и музикални, написани в хубав класически стих, което улеснява запаметяването им. С творбите си този автор развива детското въображение и възпитава малките читатели в исконни добродетели. В тях няма дидактика и директни поучения, а до поуките се достига ненатрапчиво и по естествен път. Срещаме и словотворчество като думите „дъждосняг” и „добродневки”, както и заглавието „Колелии”, което се отнася до случките с героя на стихотворението Кольо. Откриваме и оригинални образни находки, които импонират със своя автентизъм.

В творбите на Дядо Трак се диша свободно, волно, когато ги четем ни става светло и приятно, припомняме си детството, поглеждаме на света с детски очи.

Природата е заела своето важно място. По естествен път стиховете внушават любов към знанието, природата, книгите. Не само децата ще изпитат удоволствие от прочита на творбите от книгата.

Броят на книжките за деца на Христо Мандев може да подведе, защото всички са съвсем тънички – по една, две, най-много три коли. Но във всяка от тях има творби, които оправдават нейното издаване.