Томислав Дончев: „Освен криза с една банка, ние имаме преди всичко криза на доверието”
×
![]()
Томислав Дончев: „Освен криза
Все още продължават въпросителните, свързани със ситуацията около КТБ. Икономисти продължават да настояват да бъде даден шанс на акционерите и кредиторите за оздравяване на финансовата институция. Те считат още, че все още съществува вероятност от разкла
За възможността за гарантиране на влогове над 100 хил. евро, за опазване стабилността на банковата система и сриването на доверието в институциите е разговорът с Томислав Дончев, евродепутат от групата на ЕНП в Брюксел.
- Г-н Дончев, нужна ли беше, според Вас, промяна в Закона за гарантиране на влоговете и над 200 хил. лева?
- Европейска директива още от 1994 г. (Directive 94/19/EC of the European Parliament and of the Council of 30 May 1994 on deposit-guarantee scheme) регулира националните схеми за гарантиране на влоговете. Впоследствие изискванията за минимално гарантирани суми е увеличавано и достига настоящите равнища. Прегледът в различните държави-членки показва, че в почти всички размерът на гарантираните влогове не надхвърля 100 хил. евро, включително и в държавите, които са извън еврозоната.
Дали България би могла да гарантира по-високи размери на влоговете? Принципно да, но въпросът има две страни - икономическа и морална. От икономическа гледна точка е важно дали държавата има паричен ресурс, затова и тук категоричният отговор е „не“, защото щом говорим за норма, тя трябва да покрива всички банки и всички вложители, независимо от размера им. Моралното измерение е друго - редно ли е с пари на данъкоплатците да се покриват всички частни рискове? По този въпрос може много да се спори, но отговорът ще е по-скоро „не“, особено предвид факта, че въпросната банка (КТБ) поддържа лихвени равнища по депозитите доста над пазарните, а би следвало да приемем, че който получава повече, поема по-голям риск и е редно да си прави сметката - по-нискодоходен депозит с по-малък риск или обратното.
Драмата, обаче, не се изчерпва с частните вложители. Какво да кажем за фирмите, които може да пострадат жестоко или дори да фалират като резултат от сриването на КТБ? А за държавни дружества и общини, които държат сметките си в банката?
- Ситуацията около КТБ не е ли опит за разрушаване на финансовата стабилност на държавата и сриване на доверието в институциите?
- До момента въпросите около случващото се в КТБ са повече от отговорите. Не можем да бъдем сигурни нито за истинската причина за кризата, нито за ликвидността на активите, нито за „липсващите“ пари и документи. Сигурно е, че мнозина не са си свършили работата, включително и БНБ като надзорна институция. Боя се, че не само те. Все още не знаем със сигурност дали КТБ падна жертва на целенасочена кампания или от собствената си тежест.
А тук мистерии и загадки не може да има! Говорим за банки, за пари, за огромни частни и публични интереси, така че всеки от тези въпроси трябва да намери отговор. Максимално бързо, за да се знае кой е виновен и кой - невинен, ако има невинни..., и да се знае правилният алгоритъм за излизане от ситуацията.
И още нещо, само цялата истина ще ни спаси от повторение на тази криза, както и от разрастването й.
- Не трябваше ли БНБ да предостави възможност на акционерите на КТБ да стабилизират банката и едва тогава да се премине към последващите действия?
- Ако ситуацията нямаше толкова силен личностен, криминален и политически привкус, може би беше възможно. Нека не забравяме, че всичко започна с взаимни заплахи за убийство.
- Пропадна ли опитът за обезценка на българския лев, според Вас, или предстоят още удари върху него?
- Обезценяване на лева... срив на цялата банкова система... може и да е имало и други сценарии... добре е, че макар и под обществен натиск, имаше реакция от страна на институциите и кризата беше овладяна. Това, което остава сега, е да видим каква сметка имаме да плащаме.
- Назрял ли е моментът България да стане член на Европейския банков съюз и какви ще бъдат ползите за страната ни?
- Да, това е добър изход от ситуацията. Нямам предвид да гледаме на Банковия съюз като на инструмент за гарантиране, а по-скоро като начин да се възстанови доверието. Освен криза с една банка, ние имаме преди всичко криза на доверието. Поради неубедителните действия от страна на БНБ контрол от страна на Европейската централна банка ще е много по-силна гаранция за всички - и за граждани, и за фирми, и за инвеститори.
- Банковата криза резултат на политическата криза в страната ли е и ще бъде ли тя успешно преодоляна?
- Ще бъде преодоляна. Важният въпрос е на каква цена, защото много сметки се натрупаха - 2,7 млрд. лева са за стабилизиране на ситуацията с Корпоративна търговска банка, енергетиката е с дефицит между 1 и 3 милиарда (никой не дава информация колко точно), здравеопазване - 328 милиона, отделно на общините по ОП „Околна среда“ не е плащано от половин година. Тези общини, сред които и Габрово, или са си спрели проектите, или карат на „вода и мускули“, като все още продължават.
