За шеста година факелно шествие в чест на ген. Христо Чаракчиев в Севлиево
За шеста година факелно шествие в чест на ген. Христо Чаракчиев в Севлиево
Днес за шеста поредна година в Севлиево ще се проведе факелно шествие в чест на севлиевския генерал Христо Петров
Чаракчиев. Той е един от забравените българнски герои от Дойран. Тази година ще бъде открита паметна плоча за ген.
Чаракчиев на ул. „Марин Попов“, вблизост до мястото, където е била родната му къща. Тя е поставена от организаторите
на факелното шествие със съдействието на Община Севлиево и Исторически музей Севлиево.
Забравеният герой от Дойран Христо Петров Чаракчиев е роден на 9 март 1870г. в Севлиево. След завършването на
Военното училище е произведен в първи офицерски чин подпоручик. Впоследствие завършва Топографска школа и
Николаевската генералщабна академия в Русия. Повишаван е в чин поручик на 2 август 1894 г., в капитан - на 15 ноември
1900 г., майор - на 19 февруари 1906 г., подполковник - 22 септември 1910 г., полковник - на 1 ноември 1913 г. Награден е
с възпоменателен кръст „За независимостта”.
Като млад офицер служи в 1-ви Софийски, 9-ти Пловдивски, 10-Родопски и 18-ти Етърски пехотни полкове. През 1897 г.
в Българската армия са създадени Тайните офицерски братства с цел подпомагане с оръжие, средства и военен опит
национално-освободителната борба на българите в Македония и Одринско. Поручик Чаракчиев става член на едно от
братствата. Към август 1900 г. в братствата членуват около 1 000 офицери, повече от половината състав на офицерския
корпус. През януари 1900 г. пловдивското Македоно-Одринско дружество го приема за свой член заедно с двама негови
колеги. През 1907 - 1908 г. майор Чаракчиев е началник-щаб на 2-ра бригада на 5-та Дунавска дивизия във Велико
Търново. В състава на бригадата са 18-ти Етърски и 20-ти Добруджански полк.
На 17 юли 1912 г. подполковник Чаракчиев участва в среща на 25 военни и цивилни дейци, проведена в София, чиято цел
е да се изгладят разногласията между различните групи и течения, съществуващи в национално-освободителното
движение, с оглед на предстоящата и неминуема война с Османската империя. В срещата участват още: командирът на 12-
ти пехотен Балкански полк полковник Алекси Спасов от Велес, командирът на 35-ти Врачански полк подполковник
Климент Джеров от Охрид, началникът на 32-ро полково военно окръжие в Нова Загора подполковник Александър
Протогеров от Охрид, преподавателите във Военното училище майорите Борис Дрангов от Скопие и Петър Дървингов от
Кукуш и др. По това време той е началник на информационно-цензурната секция при Щаба на армията.
Тази среща възобновява за трети път дейността на офицерските братства под наименованието „Офицерски братства за
свободата на Македония и Одринско”. Обединявайки се върху становището, че освобождението на поробените
български земи може да стане единствено и само чрез война, организацията има намерение на подтикне правителството
по този път. Другото единодушно прието решение е подкрепата за исканата от ВМОРО политическа автономия на
Македония, която впоследствие много по-лесно да се присъедини към България.
В средата на септември 1912 г. в София е сформиран 37-ми пехотен Пирински полк. За пръв негов командир е назначен
подполковник Христо Чаракчиев. Заедно с 38-ми пехотен Одрински полк влиза в състава на 2-ра бригада на 1-ва пехотна
Софийска дивизия, командвана от генерал Стефан Тошев. По време на войната е назначен за началник - щаб на 10-та
пехотна дивизия. И двете дивизии участват в Лозенградската настъпателна операция (9 - 11 октомври) и в атаката на
Чаталджанската позиция в състава на 1-ва армия на генерал-лейтенант Васил Кутинчев.
В началния период на Първата световна война полковник Христо Чаракчиев е командир на 2-ра бригада на 2-ра пехотна
Тракийска дивизия. Бригадата се състои от два полка : 9-ти пехотен Пловдивски и 27-ми пехотен Чепински. Тракийската
дивизия до пролетта на 1916 г. заема за отбрана позициите от река Вардар до Дойранското езеро. Сменена е от 9-та
Плевенска дивизия, като бригадата на полковник Чаракчиев остава при Дойран, на 5-километров участък на десния фланг
на дивизията.
Към началото на август 1916 г. Съглашенското командване съсредоточава срещу Дойранската позиция 4 дивизии с 45 000
души личен състав и 400 оръдия.
Основният удар на противника е насочен срещу Тракийската бригада на полковник Христо Чаракчиев. На 9 август
френската тежка артилерия открива огън по позициите на бригадата. Канонадата продължава 14 часа. Голяма част от
отбранителните съоръжения са унищожени. Но артилерията и пехотата остават непокътнати. На следващият ден, 10
август, бригадата е атакувана от 17-та френска дивизия. Нашата артилерия разпръсква противника. След два часа започва
нова атака с гъсти последователни вълни. Натискът е огромен, но отново българската артилерия с точен и масиран огън
отхвърля съглашенците.
През следващите пет дни противникът води мощен артилерийски огън по позициите на бригадата и реорганизират силите
си. На 14 август вечерта се провежда нова атака, отново отбита с големи загуби за врага.
Най-тежките боеве са на 16 август. Съсредоточавайки всички налични сили, противникът провежда серия от неуспешни
атаки за пробив на фронта. Артилерията му не спира огъня си и за миг. Отбранителните съоръжения пред фронта на
бригадата са унищожени напълно. Но юначните Пловдивски и Чепински герои не отстъпват и педя българска земя.
Полковник Чаракчиев хвърля в боя всички свои резерви, за да отблъсне налитащия враг. Пристигат подкрепления от
Плевенската дивизия. Съглашенските атаки не се увенчават с успех и на 17 август. Последната атака е на 18 август.
Убитите англофренци са 3 200 души, ранените са няколко пъти повече. Българската бригада губи половината от състава
си. След този разгром, въпреки многократното си превъзходство в пехота и артилерия, съглашенското командване близо
година след това ближе рани и трупа сили за нов опит - отново неуспешен.
На славната 2-ра Тракийска бригада и нейния славен командир полковник Христо Чаракчиев българският народ дължи
признателност за техния подвиг, извършен в името на Отечеството.
През февруари 1917 г. полковник Чаракчиев е назначен за началник-щаб на 3-та армия. На 15 август е произведен в чин
генерал-майор. След Солунското примирие, на 1 декември 1918 г., преминава в запаса.
Почива през март 1943 година.
