Искрени и емоционални, творбите на Дора Бонева ни казват „Това съм аз – Дора!"

„Дора Бонева има един автопортрет, който е почти достатъчен, за да каже на зрителя коя е тя, какъв е нейният свят, към какво се стреми. За щастие той е сред тридесетината живописни платна от самостоятелната єизложба в Габрово и сам представлява ключът на тяхното вярно тълкуване. Защото той сякаш внушава: това съм аз – скромна, но силна; емоционална, но овладяна; тревожна, но винаги оптимистична. Търся хармонията и служа на хармонията, на човечността. Погледът – открит и магнетичен – лицето почти в откровен анфас, но дълбоко одухотворено и впечатляващо с изчистеността на тоновете и контрастите, на които те са станали подвластни. Лице на човек, дълбоко съпричастен към света, мъдър и завършен, целеустремен и загадъчен. Както всеки истински характер!“

С тези думи художественият критик Петър Цокев започва водещата статия на в. „Балканско знаме“ (Габрово), № 77, посветена на самостоятелната изложба на Дора Бонева в Габрово през 1981 г. 
Днес е вълнуващо да ги припомним, защото сме в навечерието на ретроспективната изложба на голямата българска художничка и ще имаме възможност отново да се срещнем с този магнетичен автопортрет. На 14 май в 17.30 ч. в Художествена галерия „Христо Цокев“ се открива изложба „Два автопортрета и други спомени“, която дава един по-широк поглед върху творчеството на Дора Бонева. 
Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев – човек, раздвоен между таланта на музикант и диригент (Бонев е голям приятел на Петко Стайнов) и кариерата си като търговец на платове и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя известен кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите на трапери и организирането на театрални постановки намират време и да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена със собствен принос за развитието на съвременното изкуство. Тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта, толкова откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която тя остава вярна до сетния си дъх.
Изложбата дава възможност на зрителя да направи паралел във времето, проследявайки творби от различни творчески периоди. Серията от градски пейзажи, представя сякаш случайни, дори на моменти звучащи мимолетно гледни точки. Когато човек застане пред композициите с дървета, остава с впечатление, че авторката води диалог с тях. Те са толкова изразителни, че оставят категоричното усещане за дълбока символика, която носят в себе си. 
„Балерините“ е заглавието на дипломната работа, с която Дора Бонева завършва класа по живопис на академик Дечко Узунов в Националната художествена академия. Творбата е препратка едновременно към детското увлечение на художничката да рисува балерини – „така изящни, че всички и завиждахме за умението“ – спомня си Ива Хаджиева и същевременно с това показва душевната нежност, с която тя изгражда своите фигурални композиции. 
„Виртуозно незавършени цветя“ – така емоционално и лично Марта Левчева определя последната творба на майка си, останала самотно на статива є, която толкова откровено и лирично въвежда посетителя в експозицията. От тук насетне разказът е ритмичен, какъвто е житейският и творчески път на Дора. Няколко основни акцента подсказват на публиката събития, личности, места, изградили образа на „…човек, дълбоко съпричастен към света, мъдър и завършен, целеустремен и загадъчен“, за който Петър Цокев говори.
Дора Бонева е художник, който още от своята първа самостоятелна изложба през 1969 г. заявява своята отдаденост на портретния жанр. 
Изложбата представя многообразие от образи, похвати и формати. Многообразие,  което същевременно звучи цялостно благодарение на лекотата,  с която авторката изгражда тези одухотворени и вглъбени образи. 
Дора Бонева следва нишката на своя живот с тихата упоритост и увереност на творец, изцяло отдаден на живописта, на човек – искрен, емоционален и някак по женски съчетаващ сила и нежност. Нейните творби сякаш запечатват това и днес ни казват „Това съм аз – Дора!“