Проф. Вера Бонева: Тематично конференцията в Националния музей на образованието е много пъстра

На 14 и 15 юни в Националния музей на образованието се проведе Национална научна конференция „Музеите и българското образование – традиции и модерност“.
Форумът беше открит от директора на НМО Любка Тинчева. Инициативата е част от програмата по повод половинвековния юбилей на Национален музей на образованието и 235 години от рождението на благодетеля на новобългарското образование – създателя на Габровското училище Васил Априлов. 
Всички събития в програмата на честването преминават под патронажа на Министерството на образованието и науката.
Темата за „Музеите и българското образование – традиции и модерност“ привлече близо 40 представители на академичната общност от УниБИТ, СУ „Климент Охридски“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, ШУ „Епископ Константин Преславски“, ПУ „Паисий Хилендарски“, музейни  специалисти и педагози от цялата страна. 
Работата на форума протече под научното ръководство на проф. дин Вера Бонева в три тематични направления: „Представяне на културно-историческото наследство – традиции, иновации, съвременни тенденции и музейни практики“; „Васил Априлов – дарител и основоположник на модерното българско училище. Приносът му за българското образование, история, нумизматика, етнография, фолклористика“; „Просветни дейци през Възраждането и ролята им за развитието на българското образование“. 
С финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката изнесените от участниците доклади ще бъдат издадени в сборник.
Официални гости на конференцията бяха заместник областният управител на област Габрово Даниела Маринова, заместник-кметът на Община Габрово Невена Минева, началникът на Регионалното управление на образованието Юлия Влаева, председателят на Синдиката на българските учители в Габрово Ренета Колева. 
Поздравителни адреси по повод 50-годишнината на музея бяха получени от министъра на културата Найден Тодоров, областния управител на област Габрово Мария Башева, Регионално управление на образованието – Габрово, председателя на СБУ Янка Такева, СБУ – Габрово, Регионалния съвет на КНСБ – Габрово, Съюза на учените в България, Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“, ОУ „Неофит Рилски“ – Габрово. Исторически музей – Панагюрище, Регионален исторически музей – Ловеч, Регионален етнографски музей на открито „Етър“. 
Националният музей на образованието бе удостоен с почетен плакет на Областен управител на област Габрово и с почетната статуетка „Победа“ на Синдиката на българските учители.

Проф. Вера Бонева – един от най-добрите познавачи на Българското възраждане, e историк с афинитет към литературата. Автор, съавтор и участник в редица творчески проекти, посветени на различни исторически личности, събития от културния и обществен живот на България и Европа.
Проф. Вера Бонева бе научен ръководител на Националната научна конференция „Музеите и българското образование – традиции и модерност“, проведена на 14 – 15 юни в Габрово. Темата на нейния доклад бе „Педагогът Чудомир“.

– Проф. Бонева, провежда се интересна научната конференция. Много участници проявиха интерес.
– Конференцията „Музеите и българското образование – традиции и модерност“, посветена на 50-годишнината на Националния музей на образованието и 235 години от рождението на Васил Априлов, е и част от научноизследователската програма на музея. За нея са заявили участие 35 учени, представители на водещите университети с педагогически профил – Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас, Национален археологически институт с музей, музейни специалисти от НМО, НПМ „Шипка - Бузлуджа“. Най-многобройна е групата на представители на регионалните исторически музеи – Благоевград, РЕМО „Етър“, а също и на общински – музеите в Балчик, Попово.
Участие имат и практикуващи педагози с научноизследователски интереси, колеги на свободна практика.
Така че тематично нашата конференция е много пъстра. 
– Кои са акцентите?
– Това са изследвания, свързани с личности на учители, училища, развитие на образователното дело в различни части на страната, учебна книжнина, свързана с образователна практика и технологии, които се ползват, доклади, посветени на висшето образование в исторически и съвременен план, дарители. Цялата палитра от теми и въпроси, свързани с модерното българско образование, присъства в нашата конференция.      
– Постиженията и опитът ще влязат ли в практиката?
– Разбира се. Националната научна конференция има и приложен характер. Ще се подготви и издаде сборник с научните доклади. Той ще се разпространи от Министерство на образованието като принципал на Националния музей на образованието. 
Надяваме се част от материалите да влязат в кариерното развитие на докторанти, музейни уредници с научни интереси. При това научната дейност е задължителна за музейните специалисти, включително и на част от учителите със степени на квалификация. Така че научният форум се вписва и в тази насока. 
– С какво Ви привлече Чудомир като тема на доклада Ви?  
– Привлече ме педагогическата кариера на известния български писател-хуморист, краевед и художник Димитър Христов Чорбаджийски (1890 – 1967) с артистичен псевдоним Чудомир. Тема, която не е разработена. А ние го познаваме в другите му качества. Бих отбелязала, че той в продължение на 20 години е бил в класната стая и всяка седмица взима по 22 часа с гимназистите (1920 – 1930). Той е учител по рисуване и ръчен труд в Педагогическото училище в Казанлък.
– В пленарна зала прозвучаха и имена на българи, завършили в чужбина?
– Проф. Росица Ангелова представи българи, възпитаници на университетите в град Тулуза, Франция, в края на XIX – началото на XX век, когато ние нямаме достатъчно развито висше образование. Тогава в България още няма специалности като медицина, право, архитектура, ветеринарна медицина и някои други по-редки специалности. И в тези чуждестранни университети млади българи са придобивали своите дипломи.
Проф. Ангелова е издирила 20 възпитаници на университетите в Тулуза, от които голяма част са с държавни стипендии. Всички тези стипендианти се връщат и се реализират професионално в българските градове и села. Нещо особено важно за началото на XX век, когато държавата има нужда от специалисти и в строителството. В България тогава се извършва мащабно строителство. Държавата провежда целенасочена политика – отпускане на стипендии със строг контрол, включително и отзоваване на студенти, които не си вземат изпитите. Това е до началото на Балканските войни.

 проф. Росица Ангелова

Картината се допълва от изследвания на малко познати райони на страната – Северозапада, дори имаше съобщение от Николай Борисов за Костинброд – град без музей, където колегите извършват дейност по опазване на културното наследство. Петя Иванова засегна тема за Видинския край през Възраждането. Издирени са учителите, работили във Видин (втора и трета четвърт на XIX век). Задача, особено трудна, защото районът е много изостанал и общините не са били склонни да отделят средства за училища. Въпреки това там е имало образователна традиция.
Подобни изследвания показват, че нещата в по-периферни райони са се движили в градивна насока, реализирани от хора ентусиасти с мисионерска нагласа.
– НМО изпълнява отговорно своята роля.
– Така е. Националният музей на образованието – институция, която е свързана с опазване и популяризиране на културно-историческото наследство, е ангажирана и с образователна мисия. Изключително богат е музейният фонд, създаден през тези 50 години, от 180 000 единици, който не само се опазва, но и се представя по много съвременен начин. И в дните на конференцията музеят е пълен с посетители и той присъства не само в културната карта на Габрово, но е част от културната инфраструктура на България и доказва своя национален статут чрез цялостната си дейност.
– Основният белег в развитие на образователния сектор?
– Позитивно е и потвърждавам, а и дълбоко съм убедена, че образователният сектор – училищата, учителите, учениците включително и НМО като културна институция, работеща в образователна среда, те са част от най-устойчивия гръбнак на българската нация. Това е от 1835 година, когато е създадено Габровското взаимно светско училище, до наши дни, включително войни, турбуленции, епидемии, земетресения и т. н., но училищата спират за кратко, възстановяват се, продължават и образованите българи стават все повече и повече. Няма друга система, която да е толкова устойчива и толкова самовъзпроизвеждаща се, която създава и кадри за всички останали сфери в нашия живот. Самозарежда се.

Заместник областният управител Даниела Маринова връчи Почетен плакет на Областен управител на директора на Националния музей на образованието Любка Тинчева по повод 50-годишнината на институцията