Доц. Илия Илиев: „Всичко хубаво, което имам в живота, е свързано с ТУ - Габрово”

Учил съм в училище „Неофит Рилски“, а трети и четвърти клас завърших в ОУ „Васил Левски“. Тогава до паметника на Васил Априлов имаше филателен магазин, откъдето започнах да си купувам марки, но когато родителите ми разбраха, че посягам на семейния бюджет, много бързо забравих за филателията. Чак през 80-те години, вече като заместник-ректор, започнах отново активно това занимание. 

Техник, запален по театъра
Вкъщи баща ми споделяше максимата, че човек трябва да има занаят в ръцете. Затова ме изпрати в ТМЕТ „Д-р Никола Василиади“. Бях приет специалност „Стабилни двигатели“. Отначало малко съжалявах, защото в Механотехникума не се учеха някои хуманитарни предмети. Но пък тук се проявих на училищната театрална сцена. Играх Големанов в едноименната пиеса на Ст. Л. Костов. Режисьор бе Петков от Драматичния театър.
След Механотехникума бях войник. За първи път от Габрово взеха 25 момчета да служат три години като моряци във Военноморските сили. И в казармата се проявявах с актьорството чрез художествената самодейност. Подготвяхме скечове. След уволнението кандидатствах актьорско майсторство в театралната академия (ВИТИЗ). От 700 кандидати през 1960 година до трети кръг се класирахме 20 души. Не ме приеха. В Габрово започнах работа в Машинния завод. На следващата година отново кандидатствах във ВИТИЗ. Този път стигнах до втори кръг. Бях получил доста похвали и затова си мислех, че трябва да уча актьорско майсторство. Размина се...
Така че след двегодишни опити се насочих към техническите науки. Бях приет във Висшия машинно-електротехнически институт в София - Топлотехника. Учих две години, когато брат ми се готвеше и той да следва. На нашите щеше да им бъде трудно с издръжката. Кандидатствах да продължа да уча със стипендия в Съветския съюз.
Студент в Киевския политехнически институт
Бях приет „Прибори на точната механика“ в Киевския политехнически институт (КПИ). Нова специалност, нечувана в България – фина механика (часовници). Катедрата по уредостроене към едноименния факултет е основана през 1961 година.
Киевският политехнически институт (понастоящем Национален технически университет на Украйна) е с 21 факултета и 9 учебно-научни института. Подготвя бакалаври по 125 специалности, магистри по 115 специалности, доктори на науките. Той е основан през 1898 година. В него са работили Д. И. Менделеев, Н. Е. Жуковски, К. А. Тимерязев. Тук е учил главният конструктор на космическите кораби акад. С. П. Королев.
Като студент стипендията ми бе 70 рубли, а заплатата на млад инженер бе 100 рубли. Купих си веднага фотоапарат. Увличах се по фотографията. Специалността ми бе интересна. В Киев бях председател на землячеството.
Вече студент последна година, през пролетта на 1968 година заместник-ректорът ми се обади, че има делегация от Габрово и да отида да превеждам. Бяха дошли доц. Весел Савов, първият ректор на Висшия общотехнически задочен институт (ВОЗИ) - Габрово, доц. Иван Кисьов и старши асистент Цветан Савов, да подпишат договор за сътрудничество с Киевския политехнически институт.
Доц. Савов съобщи, че в Габрово предстои откриване на катедра с моята специалност. Възможност за бъдещата ми реализация. Договорът за взаимно сътрудничество между двете висши учебни заведения включваше инициативи за размяна на преподаватели, доставяне на техническа литература и учебни пособия. Асистенти и преподаватели от Габровския институт се зачисляват за аспирантура в Киевския политехнически институт. Разменят се студенти за обучение при теоретични и практически учебни занятия. На всеки две години договорите за сътрудничество се преподписват.
Преподавател в ТУ - Габрово
Професионалната ми дейност започна като асистент в катедра „Механично уредостроене“ с първи ръководител доц. Александър Вригазов. Първата ни задача бе да направим учебни планове. Ректорът доц. Весел Савов и доц. Александър Вригазов казаха: „Не щем софийски планове! Ще направим наши. Да се различаваме“.
В началото много от преподавателите бяха от ВМЕИ - София.
Постъпването ми в института през 1968 година съвпадна със събитията в Чехословакия. Трима асистенти бяха принудени да напуснат.
Създаването на учебни планове бе много отговорна работа. Отначало с колегата Тодор Тодоров имахме опита като учили - той в Ленинград (Санкт Петербург), аз в Киев. Много важно бе съотношението на дисциплините. Предварително разделени на няколко групи: общонаучни, общотехнически, специални, специализиращи и пр. И се знае коя дисциплина към коя група е. Академичният съвет гласува процентното съотношение на тези групи.
Първата лаборатория по „Елементи на уредите и машините“, която направихме, се помещаваше в сградата на Ректората.
Знаех от Киев, че нашите най-добри модели, пакети, които се намират, са в авиацията. Отидох при Пенчо Карапенев, един от авторитетните ръководители на окръга, и му изложих вижданията ни. Той ме изпрати в София при генерал Симеонов, началник на Щаба на Военновъздушните сили, който ще може да ни помогне за обзавеждане на лабораторията. При срещата ни той реагира много емоциално: „О, аз съм габровски възпитаник на техникума „Д-р Никола Василиади“, и ни съдейства за уредите, които бях изброил. Така неизползваеми вече авиационни уреди дойдоха в новата лаборатория на института.
В началото на 70-те години катедра „Механично уредостроене“ се премести в новата сграда на Баждар (с аулата). Тя беше строена за гимназия. Ръководството на града обаче даде приоритет на ВУЗ-а. Тук се преместиха специалностите „Технология на машиностроенето“, „Хидравлика“, „Електроника“. Имаше 7-8 лаборатории. Необходима бе апаратура, която бе скъпа. При среща с финансиста Иван Султанов в Окръжния народен съвет отговорът му бе: „Карапенев, първи секретар на ОК на БКП, каза: „За ВУЗ-а всичко се дава“. Въпросът бе решен с разбиране - издигане престижа на института.
Научното ми развитие продължи със задочна аспирантура в Киев
Защитих дисертацията „Изследване дълготрайността на малкомодулни зъбни предавки на уредите“ през 1976 година. Интересна личност бе моят професор, доктор на науките Марк Иванович Хрисанов, рецензент на кандидатската ми дисертация, който бе и добър художник. Преживял бе много. Твърде млад участвал във Втората световна война. Баща му е убит по време на репресиите на Сталин. Проф. Марк Хрисанов имаше особен философски поглед към ударите на съдбата в живота: „Илюша - казваше ми той, - когато ти се случи нещо лошо, първо помисли какво по-лошо би могло да бъде. И да си кажеш: „Добре, че не се случи това“...
След две години защитих доцентура по научна специалност „Машинознание и машинни елементи“ (1978 г.).
В института работата ми със студентите е била винаги приоритет
Поддържаните взаимни контакти са от значение. Когато отидох студент от София в Киев, забелязах коренната разлика. Във ВМЕИ - София имаше прекалена академичност, докато в Киев преподаватели и студенти бяха приятели. Оттам тези неща се пренесоха и при нас.
Първият ни випуск (1972 г.) бе с много кадърни студенти. От него излязоха основоположниците на ЗПУ - Стара Загора, ЗЗУ - Велико Търново и др.
Развитие на ВМЕИ – Габрово, основа за по-нататъшно изграждане на научно-кадровия потенциал и материално-техническата база
През октомври 1979 година Академичният съвет избира ново ръководство. Ректор бе доц. ктн инж. Тодор Тодоров и заместник-ректори доц. ктн инж. Петър Стоянов (НИР), доц. ктн инж. Вълко Тодоров (УВР)и доц. ктн инж. Илия Илия Илиев по НКП, СДК и МС (международни връзки, кадрови потенциал, 1979-1983 година). За усъвършенстване подготовката на бъдещите инженери започна Програмата по интензификация на учебния процес - използване на компютърната техника. Бяха отпуснати държавни средства за закупуване на такава. Предложен бе модел за обучение на студенти и преподаватели по овладяване на електронно-изчислителна техника, с която задача се зае Електронно-изчислителният център (ЕИЦ). Именно социалните нужди налагаха разширяване квалификацията на инженерните кадри.
Търсихме първите персонални компютри. Габровският институт е един от малкото, който работеше по програма „Плато“ (обучаваща с персонален компютър). Две години преди нас работеха само в София. При посещение в Габрово на ген. Георги Джуров му демонстрирахме тази програма. Той веднага реагира: „Това е много добре за обучение на нашите летци“.
По-късно продължих да работата си в катедрата.
Когато бях заместник-ректор, беше сключен договор за сътрудничество с Политехническия университет в град Пилзен, Чехословакия. Делегация от ВУЗ - Габрово бяхме на посещение на тяхно юбилейно честване. Много колоритна личност бе един от техните заместник-ректори. На тържествената вечер той каза: „Който не вдига тост, няма договор“...
От значение за усъвършенстването на преподавателите бяха посещението на сродни институти и университети в чужбина. В Англия много ми харесаха едни издавани стенни календари в тяхната Политехника в Лондон. Те съдържаха и важни моменти от живота на висшето учебно заведение. Тези календари се раздават на всеки студент. Тогава, през 80-те години, пренесохме това и в Габрово.
Направило ми е впечатление, че най-хубавите университети в Европа са в малки градове - истински академични средища.
Бил съм експерт към Националната агенция по оценка и акредитация на ВУЗ-ве в България: ВВОВУ „Васил Левски“ - Велико Търново, ВИХВП – Пловдив, Техниечски университет в София - Машиностроителен факултет за оценка и акредитация на обучение по образователна и научна степен - доктор, техническите колежи в Пловдив, Сливен и др.
Изобретенията, които имам, са свързани със специалността ми и са намерили приложение в Завода за часовникови прибори „Импулс“, ЗГПУ в Габрово, завода за везни в град Лясковец и др.
В навечерието на 50-годишнината на Технически университет - Габрово се радвам първо, че институтът оцеля. През годините доста черногледци вярваха, че Габровският институт ще го затворят. Благодарение усилията на академичната общност той продължи да се развива. Ето и тази учебна година държавната поръчка за студенти е попълнена.
В Завета на Васил Априлов пише: „Да се открие в Габрово университет по точните науки“. И за 50 години Технически университет - Габрово се утвърди като такъв и има достойно място в живота на града, в академичните среди.
Всичко хубаво, което имам в живота, е свързано с Техническия университет. Пожелавам бъдещо развитие и смело напред.“