Галя Неделчева: „За информатика е важно да вникне в мисълта на другия”

Галя Неделчева, учител по информатика в Природоматематическа гимназия „Акад. Иван Гюзелев” - Габрово.
Родена е в Габрово. Израства в работническото семейство на Иван и Тодора Неделчеви. Със сестра й инж. Бистра Лалева ги привличат точните науки.
Галя Неделчева е завършила ПМГ „Акад. Иван Гюзелев” и Софийски университет „Св. Климент Охридски” - информатика. Професионалният й път започва като програмист в Изчислителния център и други фирми в Габрово.
От 1999 г. е учител по информатика в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев”, където и сега преподава. Учителската професия я прилича. Засега е с четвърти клас квалификация. Носител е на награда „Неофит Рилски” на Министерството на образованието, учител на годината на Съюза на българските учители (2014 г.) за работа с талантливи ученици, които редовно участват в национални олимпиади и международни състезания.

- Г-жо Неделчева, връщате се емоционално заредена от поредното Национално състезание по информатика в Пловдив. Как се представиха Вашите ученици?
- Наистина от 9 до 11 юни в Пловдив се проведе Националният пролетен турнир по информатика, организиран от Министерство на образованието. Турнирът е един от трите най-големи национални състезания, в които област Габрово бе представена от 17 ученика от нашата Природоматематическа гимназия. За първи път участваха двама четвъртокласника. Завръщаме се с 4 медала - на Цвета Тодорова от X клас, Добрин Башев от VIII клас, Мартин Копчев и Никола Максимов от VII клас. Шест деца имат грамоти за отлично представяне. Те са на много малко точки от медалите. Понякога тези деца са най-тъжни, защото съвсем малко не им е достигнало за класиране с медал.
- Какво се крие зад тези успешни резултати?
- Блестящите резултати, които децата постигат, са плод на дългогодишен и усилен труд. Явяването им на едно състезание по информатика е резултат от продължителна допълнителна извънкласна работа през учебната година.
Нашата група участници е трета, след София и Варна. Броят ученици зависи от представянето в предишни години. Миналата година след едно състезание едно дете ме дръпна и ми каза: „Догодина няма да дойдем тук. Сега напълнихме хотела и няма да има място за всички. Трябва да ни търсите друг хотел”. Заканата бе изпълнена. В резултат на постиженията бройката участници, която се определя на национално ниво, нарасна и наистина търсихме по-голям хотел…
- Как се подготвят бъдещите информатици?
- Това става в Школата по информатика в училище. Традицията е дългогодишна. В нея заниманията се водят от проф. Стоян Капралов и гл. ас. Младен Манев от ТУ - Габрово, моята учителка Донка Даракчиева - Капралова и аз. Удоволствие е да се работи в такъв екип. В случая не само уча учениците, а и аз също се уча.
Участието ни в последното състезание е важно, защото се определят участниците в националния отбор по информатика. В момента участниците от XI – XII клас са определени. Отборът при децата до 15 години още не е определен. Миналата година имахме един ученик в националния отбор - Добрин Башев от VII клас. Тази година са двама, с Мартин Копчев, който е в VII клас, а се състезава в група от VIII клас.
От последвали две контроли през юни и средата на юли се натрупват нови точки. Четиримата, набрали най-много точки, влизат в националния отбор. Тази година ще има два национални отбора на България. Погледът ни е към отбора младша възраст до 15 години и половина. Предстои за първи път да се проведе европейска олимпиада по информатика.
България е от основателите на Международната олимпиада по информатика от 1988 г., а също и на предстоящата Първа европейска олимпиада, на която ще е домакин от 7 до 13 септември.
И децата, и ние, учителите, се готвим за това ново предизвикателство.
Оценка за работата на екипа, който подготвя децата, са техните постижения. Ние, преподавателите, сме много доволни от досегашните резултати на учениците.
- Променя ли се трудността в състезанията?
- Всяка година задачите стават все по-трудни и по-трудни. Участват пет възрастови групи. Тази година Цвета Тодорова от X клас спечели пореден медал. След връчването му толкова се радваше, че все повтаряше: „Имам си медал. Имам си медал”. Тя не печели за първи път награда, но винаги я има радостта от спечеления още един медал.
Емоцията, искрената радост: „Имам си медал” - е репликата на изминалата учебна година.
- Радостта от успеха ентусиазира ли още повече състезателите?
- Разбира се. Подготовката, която тръгва от Школата в училище от IV до VI клас, привлича в началото повече деца. От четири години работим и с четвъртокласници. Но колкото по-нагоре отиват в класовете, задачите стават все по-трудни. Започва промяна на мисленето им. Интересно е, че понякога ние се разбираме само помежду си, а за другите хора и родителите това е непознато. Нерядко чуваме: „Не ви разбираме, но знаем, че е нещо, свързано с информатиката”. Много сме благодарни на родителите за оказваната подкрепа на децата. За това, че ни търпят да закъсняваме вечер, заети с решаване на задачи, и че ги пускат на състезания. Училището е неизменно със своята подкрепа в подготовката и участието им на тези отговорни изпитания.
Явяването на такива конкурси е натрупване на опит. Например сегашното участие в Пловдив на най-малките ученици, четвъртокласниците от Школата при ПМГ: Борис Карабойков от ОУ „Неофит Рилски” и Борис Петков от Начално училище „Васил Левски”. Те видяха как се провежда едно състезание и съм уверена, че ще продължат да вървят нагоре.
В Габрово действа школата „Телерик кидс академия” за ученици от IV клас от габровските училища, която ръководим с колегата Донка Даракчиева - Капралова. Проф. Стоян Капралов и Зорница Дженкова са членове на националната комисия по извънкласна работа по информатика.
Когато децата дойдат в V клас в Природоматематическата гимназия, продължават участието си в школата. Децата в групата IV - VI клас са около 25 души.
- Кога се появи у Вас траен интерес към сравнително новата тогава дисциплина - информатика?
- В последната година като ученичка в Природоматематическата гимназия, годините с УПК - учебно професионален комплекс, избирахме нови специалности и тогава реших, че информатиката ще е най-интересна за мен и нея записах. Добрият успех ми помогна в избора. Постепенно ми ставаше все по-интересно.
В Софийския университет „Св. Климент Охридски” кандидатствах само информатика. Като студентка можех да направя съпоставка с ученици, завършили други гимназии. Ясно видях предимствата на подготовката от завършената математическа гимназия в Габрово, което предопредели и по-леко вземане на изпитите. Особено ме радва, че наши ученици избират също да учат информатика в Софийския университет. Даже студенти от I - II курс се явяват като асистенти на преподавателите си.
Науката информатика е вече всеобхватна с нейните IT специалисти. Особено напоследък и с интернет технологиите. Даже вкъщи сами може да управлявате всичко по Интернет. В нашата гимназия учениците Пламен Гинев от IX клас, Тихомир Галов от VIII клас разработиха подобен по технологии проект „Home control”. Например да отваряте бравата на вратата (вместо с ключ) вкъщи чрез телефона, и е с много висока степен на защита. Един проект, възникнал почти на шега, е защитен много професионално от момчетата. Техните нововъведения са особено полезни за хора в неравностойно положение - трудно подвижни. Дори и прахосмукачката може да се управлява.
Подобни продукти има на световния пазар, но те са много скъпи. Разработката на момчетата бе класирана на ученически конференции и имат покана за участие в лятна школа в Американския университет в Благоевград. Миналата година те вече бяха на такава школа.
- Като програмист ли започва професионалният Ви път?
- Да, и то в Изчислителния център в Габрово. Първата ми работа бе на компютри, големи колкото един гардероб. Тогава вкъщи през 1987 година един хард диск бе по-голям от пералнята, докато сега с многократно по-големи възможности е смартфонът.
Днес е широко полето за програмисти - обработка на много информация, създаване на сайтове, поддържане на социални профили, разработка на интернет магазини, информационни агенции. Сега няма значение къде точно работиш. Може да действаш от вкъщи, от офиса, като продуктът се предлага по целия свят.
- И въпреки тези възможности избрахте да бъдете учител. Защо?
- Първото нещо, което ми направи впечатление в училище, е, че гледната точка от учителската катедра е много по-различна. И това, което съм си мислила като ученичка, учителят го вижда по друг начин.
Предметът информатика, както и математиката се нуждаят от непрекъснато надграждане. Знанията, придобити от учителя в университета, са само една основа, базата, на която той започва да се развива и изгражда професионално. Когато постъпих в Природоматематическата гимназия, екипът преподаватели по информатика бе сравнително малък. Предметът все още си пробиваше път. Още нямаше профил Информатика и информационни технологии. Директор беше Йордан Ташков. Информатика преподаваха Младен Манев и Светла Енева.
Една - две зали бяха обзаведени с компютри. В момента ПМГ разполага със седем, обзаведени с компютри, зали. Всеки учител има кабинет, в който работи и инсталира това, което му е необходимо за преподавания материал.
Отначало най-трудно ми беше да обясня на учениците, идващи от VIII клас, че информатиката е наука. Дотогава те са свързвали компютрите с игра, търсене в Интернет. И вече в гимназията научават, че това е наука, която трябва да се познава. Да се натрупат определени знания, умения.
Например ние обясняваме, че 1 + 1 = 10. Магия поради друга бройна система. Това е шокиращо за тях, макар че при нас идват ученици с висока подготовка по математика. Другият начин, който трябва да имаш, за да се разбереш с компютъра, също понякога създава затруднения. Свикнали сме да мислим всеки да има своята гледна точка, обаче не трябва да се забравя, че когато се дава програма, когато се създава софтуерен продукт, трябва да са огледани всички възможни ситуации. И ако се представи една гледна точка, трябва да се засегне и какво се прави в обратния случай.
Ако обикновено в живота казваме: „Аз съм прав”, то в IT сектора трябва да отчетем и „Ако не съм прав”.
Ето защо информатиката учи най-много на това да се обърне внимание на различни гледни точки, факти и действия, приемани за дадени, които трябва да се детайлизират. Във фирмата работиш например в екип с няколко души, които са на твоето ниво на специалист.
Да се разбереш със себе си и с колегите си е едно, да обясниш на учениците е съвсем друго. Да съумееш да представиш и най-скучната задача по малко по-интересен начин е различно.
През миналата година имах група, която беше само от момичета. При тях задачите ги представям по друг начин. Важно е те да разберат същността на задачата с примери, по-близо до тях, за по-лесно усвояване на задачата. В момента мисля, че да се преподава на учениците е най-лесно чрез реклами, примери от социалните мрежи, примери от най-новите виртуални игри и герои.
- Какво е важно за един информатик?
- Да можеш да вникнеш в мисълта на другия, в неговото мислене за решение на задачата и ако той е намерил гениално решение, страхотна мисъл, защо да не я откраднеш, да вникнеш в нея, да я приложиш в други програми. Да заимстваш и доразвиеш. В живота вече почти никой не сяда да си пише програма сам.
Това децата да са информатици, не означава, че по цял ден стоят до компютрите. Много от тях са добри музиканти - пианисти, китаристи.
Интересно е, че когато информатиците трябва да предадат един проект, денонощието е 25 часа. Разбира се, има и време за релакс. Информатиците са и най-иновативни. В Габрово една група си е направила видео с дрон. Никак не е малко да си донесеш такава радост…
В годините съм подготвяла ученици и по информационни технологии. Това фактически е практическото приложение на различни устройства и програми в ежедневието на хората като симулации на определени процеси.
- Следите ли новостите и как?
- През октомври миналата година имах възможността да посетя по линия на Министерството на образованието, по образователна програма с класиране на 40 учители от страната, лабораторията CERN в Берн, Швейцария, с големия адронен колайдер. Това е експериментална инсталация, в която учените се опитват да възстановят процесите от момента на създаване на Вселената.
Възможност да се докоснем до научни постижения от най-високо естество.
В момента учените са доближили степен една десетохилядна част от секундата след големия взрив за създаване на Вселената. Те казват, че когато искаме да научим бъдещето, гледаме към Космоса, където са резервите, а когато искаме да разгадаем миналото, изследваме тези колайдери.
Хубаво е, че България участва в този процес. От средата на 90-те години има и български учени. Има студентска програма. Всяка година там ходят и български студенти. В експерименталната установка работят и двама българи.
Тази специализация ми позволи да се срещна и обменя опит с други колеги по информатика и технологии в групата от България. Да бъда в такава научна среда сред хора, постигнали толкова много. Видяхме управление на компютърен модул. Там беше инсталацията на НАСА. Видяхме на живо какво предава камерата на международната космическа станция.
В този институт е създаден Интернет. Видяхме неговата лаборатория.
В огромния научен комплекс CERN се правят различни изследвания. Когато на хората им е необходимо нещо - те си го откриват. Бърнърс-Лий е открил комуникативната връзка, предаване на информацията от един компютър на друг.
В института в Берн е запазен неговата работна стая.
Любопитно ми беше да разбера, че около 30% от работещите в CERN са физици, а 50% са информатици, защото всички изследвания се регистрират от изчислителни комплекси. Българите, които работят, са около 10 души.
- За релакс имате интересно хоби?
- Колекционирам макети на сглобяеми самолети. Това е още от детството, след като веднъж за награда получих един модел на самолет от дърво. Сега е лесна обмяната на информация в социалната мрежа. Важно е колекцията да бъде тематична. Моята е съвременни бойни летателни машини - самолети и вертолети.
- Какво Ви води като търсещ преподавател?
- Свободата да вземам решения, да експериментирам. Увереността да зная, че на някого с нещичко съм помогнала. Повече реализирани идеи. Важна е подготовката на децата от екипа в очакване на европейската младежка олимпиада по информатика.