Стефан Янев: Ние търсим разума на хората

В понеделник лидерът на политическа партия „Български възход“ ген. Стефан Янев беше на посещение в Габровска област, по време на което той се срещна с граждани на Габрово и Дряново и представи листата на партията за габровския МИР-07. В нея са: Кирил Асенов Хинов, Християн Димитров Чакъров, Красимир Иванов Барболов и Ивайло Борисов Петров. В интегралната бюлетина „Български възход“ е под № 20
За очакванията от срещите си с обществеността на Габрово и Дряново, за днешната ситуация в страната ни, за демографската криза, за мястото на България в бързо променящ се свят е разговорът с ген. Стефан Янев.

– Г-н Янев, какво очаквате от срещите си с габровци?
– Не само с габровци, но и с всички граждани, с които се срещаме, когато посещаваме градовете и селата в цяла България, ние разговаряме с различни хора. С граждани, с хора, които са заети в промишленото производство, със земеделски стопани, с хора от администрацията, както и със занимаващите се с интелектуален труд – учители, университетски преподаватели. Не правим специална селекция, нямаме специални послания към всеки един поотделно. Искаме обществото да бъде като единен екип, който се движи към развитието на България. А това развитие на България минава през всички сектори на икономиката, през възможностите на бизнеса, както и през възможностите на държавата да създава среда за развитието на бизнеса, да се намалява административната тежест и да се създават условия нашето образование да бъде свързано с пазара на труда. Така че нашите деца, които напускат средното училище или университетите ни, да имат реализация. Да се развиват тук, в нашата родина, а не младите хора да търсят възможност да излязат в чужбина и да разберат, че животът не е толкова прекрасен, както звучи в някои туристически реклами. А чувството за общност, за принадлежност към семейството, към рода, към нашия квартал, нашия град, към нашето село трябва да преобладава. И ние да се стремим към това да развиваме нашите условия на живот, които да стават все по-добри. Защото развита България означава по-добра индустрия, по-добра промишленост, повече и по-добре платени работни места, включително във всички сектори на обществения живот. А това преминава задължително през по-добро образование. 
– Какво стана в България, та всичко се промени дотолкова, че значителна част от българите са отчаяни от живота, от това, че не успяват да се справят с днешната ситуация? 
– Вероятно факторите са много. Лично аз за себе си също съм си задавал този въпрос. И моят отговор е, че това не стана изведнъж. Това не стана от петък за събота примерно, а се случи в продължение на години. Аз също съм търсил причината за това – откъде идват тези несгоди, на които сме свидетели в момента. И си давам един отговор за себе си – не знам дали съм прав. Че може би в 90-те години, в началото на така наречения преход, когато дойдоха едни хора от Европа и света и ни казаха: „Свободата е най-важното нещо. Нека забравим социализма, тръгваме по пътя на пазарната икономика, всеки да развива своите способности, да реализира своите мечти, своите желания“. Но ние този урок не го разбрахме добре. Приехме, че свободата е върховна ценност, а забравихме, че обществените връзки са част от тази свобода. 
И обществото такова, каквото е и в момента, и в процеса на неговото развитие – защото обществата винаги се развиват – е много важно да пази устоите си. Много е важно да запази обществените си връзки, като се започне от семейната клетка и се премине към по-широкия кръг роднини, като се премине през съответния квартал или град. В тези общности, които са малки и докато се стигне до цялото общество на национално ниво, ние като граждани на нашата държава трябва да имаме обща цел. Общата цел, която бих нарекъл национална, в момента не можем да я дефинираме. Ние като общество нямаме цел. А когато нямаме цел, не знаем накъде вървим. Това за мен е основният проблем и поради това от гледна точка на нашите разсъждения като партия „Български възход“  сме стигнали до извода, че ако искаме България да се развива, ако искаме България да реши всички свои въпроси, свързани с демографската криза, която вече, може да се каже, е с характеристика на катастрофа, ако искаме да решим въпросите, свързани с развитието на бизнеса, на индустрията, с откриването на нови работни места, в основата на всичко това трябва да е образованието. Ние трябва да имаме цел. И ако тази цел е развитието на България, трябва да работим за това. Ние сме за този политически разговор, предложихме и рамка за него. Поканихме и другите партии да седнем и да говорим отговорно за всичко това – а то е преди изборите. Готови сме да продължим и след изборите, защото по време на кампанията като че ли няма време за съзидателен разговор. Но и от следващия парламент, и извън парламента, с гражданското общество, с хората от науката, от бизнеса партиите трябва да седнем да проведем този разговор, който според мен е належащ и крайно необходим поради това, че България трябва да определи своята национална цел. От тази национална цел да се извадят два или три приоритета, да се изгради стратегия за пътя и средствата, необходими за реализирането на тази национална цел – да определим хоризонт, да кажем след 10, след 20, след 30 години, който можем да погледнем и да заявим: „Ето, по този път вървим!“. В противен случай ние сме като общество, което бих сравнил като лодка без управление, която се носи по течението. А това не бива да продължава. 
Светът се променя, светът се намира в друг вид преход – да кажем на следвоенното си устройство, на следвоенното значение на Организацията на обединените нации. И баланса на световните сили е на път да бъде променен. Как и в каква посока, ние не знаем. Но докато България не си е поставила цел в бурното море да върви в определената посока, ние няма да успеем, включително и при формирането на този нов свят, да имаме здрав и силен глас. Глас авторитетен, глас, който се чува, глас, който защитава нашите национални интереси, нашето съществуване като държава и като общество.

– В момента къде се намира България?
– В момента впечатлението е, че България се управлява от външни сили. А такова е впечатлението на много хора, защото вътрешните сили са слаби. И те не могат да обяснят на българското общество, на нас, гражданите, какво искат да направят за нас. Ето защо, пак повтарям, че действията опират до поставената цел. А когато нямаме цел, ние можем да развиваме всякакви легенди – че ни управляват посолства, фондации, че ни управлява едва ли не космическо правителство или каквото решите да е.
България е европейска държава, член е на Европейския съюз. Ние трябва да използваме нашия авторитет, да заявяваме нашите национални цели и интереси, да ги отстояваме в този съюз, защото това е организация, съюз за икономическо развитие, съюз на националните държави. Не бива да допуснем вътрешната трансформация на ЕС да върви в посока решенията да се вземат с мнозинства. Не бива да допуснем грешните решения, които са били досега, да се развиват и да пречат на икономическото развитие на страните членки. Защото вече имаме такива примери, един от които е Зелената сделка. Тази Зелена сделка трябва да бъде преразгледана, да бъде адаптирана към новите условия. Защото когато беше приета първоначално, тя беше приета под, да го кажем, един по-скоро чиновнически подход и поглед върху нещата, отколкото съобразяване с националите интереси, с националните тежести на държавата, ако щете. Няма справедлив механизъм, по който се определиха необходимите параметри за развитието на тази сделка. И от тази гледна точка, тъй като българският интерес не беше защитен, ние в момента сме в уязвима позиция. Тоест развитието в тази зелена сделка на нас като държава ни пречи.
– Да разбирам ли, че Вашето мнение е свързано с факта, че България не умее да се възползва в пълна степен от членството си в ЕС, както и от членството си в НАТО?
– Точно така. Това е моето мнение. И аз съм го заявявал многократно. Но съм заявявал многократно, че ние също знаем как да уплътним това наше членство. Знаем да направим така, че българският глас да се чува. И когато се чува този глас, той да бъде приет с нужното уважение и с възможност за авторитетно търсене на балансирани решения, които отговарят на съответните мнозинства, които се опитват да балансират върху тях. А това е възможно. Защото ние създаваме една собствена легенда. 
Ние сме членове на ЕС повече от 15 години, а тук, в България, говорим: „Абе, видите ли, ЕС ни налага някакви регламенти!“. Аз казвам: „Не, това не е вярно. Ние сами си налагаме тези регламенти с нашето неактивно участие, когато се правят тези регламенти, когато се създават, когато се гласуват, когато преминават през експертните работни групи. И съответно, когато се стигне до политическото ниво за приемането на тези регламенти, ние сме пасивни. И в един момент виждаме, че нещо не ни е, както ни се иска – по мярка и както ни е удобно. И казваме, че така ни го налагат. Не! Не ни го налагат. Ние си го налагаме като сме пасивни. Тоест, ако сме активни в ЕП, в ЕС във всички работни групи и комисии, които съществуват в тази брюкселска администрация или бюрокрация – както искате я наречете, тогава ще имаме основанието да кажем: „Ние сме членове на ЕС и работим добре там“.
По подобен начин стоят нещата и в НАТО, макар че там са други измерения – не са точно икономически, а по-скоро, свързани със сигурността, но нещата са доста сходни. И пак казвам, тази теза не е нова. Аз я говоря от години - че нашето поведение, нашата вътрешна и външна политика, ако не е съобразена с националната цел, ако не е съобразена с нашите национални интереси, които трябва да умеем да дефинираме, да ги сложим на масата и да ги защитаваме, да ги реализираме, тогава ние не знаем какво точно правим. Много хора говорят за национални интереси, но малко могат да обяснят какво точно означават те, както и да ги дефинират. Защото няма международно призната дефиниция, не можем да бръкнем в речника и да кажем: „Тук националният интерес е това, това и това!“. Не. Ние ги дефинираме сами – като държава, като общество, като политическа представителност, като институции.
– Нима нямаме умни мъже и жени в нашата държава? Или не умеем да използваме техния капацитет?
– По-скоро не умеем да използваме техния капацитет. Че не умеем да използваме капацитета, не умеем да се вслушваме в чуждото мнение и да го приемаме. Защото умните мъже и жени не е задължително да бъдат на високи позиции и от горе надолу да се „спускат“ техните умни визии и идеи. Умните мъже и жени са навсякъде. Дори чисто електорално, когато се погледне, като започнем да говорим за избори, говорим, че има един голям процент от нашите граждани, които не гласуват. Част от този процент са успели мъже и жени. Имат добър бизнес, добър живот, устроили са си децата, устроили са си бъдещето, ако щете. И те казват: „Това за нас не е интересно!“. Аз обаче казвам: „Това е интересно за всички. Защото начинът, по който гласуваме ние, сформира онези мнозинства, които през законодателната власт правят и законодателните промени. А законодателните промени засягат всички ни. Включително и успелите. Мнозинствата в Парламента създават възможността да се състави правителство. А решенията на това правителство засягат всички ни. Така че моят апел е към всички българи, особено към тези, които не гласуват. За тези, които гласуват, е: „Гласувайте по начина, по който сте решили, че ще подкрепите една или друга платформа“. Но той е: „Гласувайте с разум, не с емоции“. А за тези наши сънародници, които са избрали традиционно да не гласуват, апелът ми е: „Гласувайте! Вашият глас е от значение! Вашият глас може да промени много неща!“. И най-вече мислете за това, че Вашият глас може да промени съставянето на онези мнозинства, които правят законодателството и които излъчват правителството. 
Това е смисленият разговор и ние от „Български възход“ настояваме за това както в сегашната предизборна кампания, така и в предходните кампании.   
Искам да отворя една скоба. В Изборния кодекс преди години беше наложено понятието, че трябва да има бюлетина „Не подкрепям никого“. Това е разговор, който в демократична посока върви добре. Съгласен съм, че трябва да има. Но изречението в Избирателния кодекс не е завършено. Защото логиката е, че ако има бюлетина „Не подкрепям никого“, изречението, което го довършва, трябва да каже: „Ако премине 4%, с тези проценти трябва да бъдат намалени местата в следващия парламент. Пример: „Да речем, че има гласувани 4% „Не подкрепям никого“, които означават 12 парламентарни места. Това означава, че ако правилно сме построили Изборния кодекс, в следващия парламент няма да има 240, а ще има 228 народни представители. С всички последствия от това. Как тогава ще се създават мнозинства? И не само. Ако народът е избрал 4%, 5%, че не подкрепя никого и това са 12 депутатски места – те не влизат в Парламента. Иначе „Не подкрепям никого“, както е в момента в Изборния кодекс, означава „Подкрепям статуквото“, означава „Подкрепям тези, които са на върха“. Така че ние като граждани трябва да си направим тази сметка, да разбираме тази математика, която не е сложна. Тя е елементарна: Нашият глас е важен. Нашият глас е делегиране на нашите права на граждани на тези хора, които ни представляват. Те стават наши представители. Това е и името им, заложено в нашата конституция: „Народни представители“. Нека не забравяме това. Защото от нашите представители – на народа, зависи бъдещото управление.
– Но дали всички народни представители притежават качествата, на които трябва да отговаря един народен представител? 
– Това е въпрос за начина на селекция и на организацията на предизборната селекция и представяне на хората, които са кандидати в листите за народи представители. Но тези хора не идват от космоса. Тези хора са между нас, те са наши съграждани с всичките им предимства, успехи в определена област и разбира се, с недостатъци, които всеки човек притежава. Идеални кандидати няма. Въпросът е, че когато те бъдат избрани, те трябва да знаят, че наистина представляват хората, които са гласували за тях, и да правят това, което тези хора очакват от тях. А за да отговорят на очакванията на хората, те трябва да чуват какво казват техните гласоподаватели. 
И това е другият проблем, за който говорим много отдавна, включително и че той беше един от мотивационните фактори, когато тръгнахме да създаваме партия „Български възход“ преди 2 години. А именно, че дневният ред на хората, на българските гласоподаватели като че ли не се припознава, не се чува от политическите партии. Политическите партии обикновено търсят гражданите, когато дойде време за избори. И казват: „Ето моя плакат, аз обещавам това и това, обещавам ви мост! Ама вие нямате река – ще ви направим и река. Това е несериозно. Сериозното е, че тези отношения трябва да са разбираеми. Партиите трябва да намерят пътя, начина да чуват хората постоянно. Защото обществото се развива. Излизат нови и нови проблеми, които хората усещат по различен начин. Категорично съм против мнението, че видите ли те, българите, много не разбират. Разбират и то много добре. Българите са интелигентни. И аз като един интелигентен българин именно заради това съм влязъл в тази „игра“, ако може да се нарече така, защото мога да кажа на всеки един: „Хора, вие не сте прости, вие се занимавате с вашите проблеми по начина, по който ги виждате, но ние като общество трябва да имаме решение на голямото ниво. Защото когато на всеки един малък проблем се постави правилната рамка, за него ще се намери решение.
– Какво очаквате от предстоящите избори? 
– Като председател на „Български възход“ съм споделил с нашите членове и симпатизанти много отдавна, че сме се заели с една тежка задача. Едната е да сме близо до хората, да умеем да чуваме техните мнения, притеснения и желания. Да ги форматираме в определени политики и да ги пренасяме посредством възможностите на политическата конструкция, която Конституцията ни дава, през Парламента, през изпълнителната власт към решенията. Тоест ние първо трябва да чуваме и да търсим решенията. На второ място, това, което съм казал на всички наши членове и привърженици, е, че този път, който сме избрали, не е пътят на спринта. Той не е пътят на кратките и посредствени успехи, защото ние не търсим емоциите. Ние търсим разума на хората. Това е пътят на маратонското бягане. Пътят на натрупване на критичната маса от еднакво мислещи хора, милеещи, обичащи родината си. Това е нашият път. Вървим по този път и не ни плаши това какви ще бъдат резултатите, постигнатите проценти, дали ще участваме в изпълнителната власт, дали ще сме в коалиция и т. н. Ние искаме да работим с принципи. Аз съм го заявявал многократно, когато бяхме представени още в 48-то Народно събрание. Ако ще правим коалиция, тя да бъде на принципа на Устава – с ясни права, ангажименти, с отговорности. Да се знае кой и каква отговорност носи, как се вземат решенията и как се защитават. Всичко това е открито пред хората, за да го знаят. Да няма съмнения за задкулисни действия. Това са нашите приоритети.
– Ще успее ли България да се опази от влизане в конфликта между Украйна и Русия?
– Трябва да успее. Трябва да успее да се справи и ние от партия „Български възход“ ще направим всичко възможно България да се опази, да не се пролива българска кръв. Друг е въпросът, свързан със солидарността в НАТО и в ЕС как и защо върви. Но многократно сме заявявали, че както ЕС беше създаден като Съюз на мира, така и в този случай за тази война трябва да се търси мирното решение. Независимо кой как смята в 21 век да се разчита на ескалация, на нови жертви, на нови разрушения с възможен край, който води към потенциална световна война, не е добър път за нас. Така че ние сме за намиране на пътя на деескалацията, пътя на преговорите и спиране на войната. Както тази в Украйна, така и онази в Газа – да не забравяме и за нея. Тя е не по-малко кървава и по-малко опасна – с потенциал за разрастване и също за ескалация. За съжаление, новините не са добри нито в едната, нито в другата посока. А ние сме еднакво близо и до двата театъра на бойни действия.