Валентин Атанасов: „Ако по времето на Леонардо да Винчи беше открит компютърът, той щеше да рисува с него"

Известният габровски художник Валентин Атанасов ще предложи на габровци в навечерието на Великден шестата си самостоятелна изложба. Правенето на изложби за него не е самоцел и той смята, че не се реализира чрез тях. Но за пореден път творецът ще докаже, че за него няма област в изобразителното изкуство, в която да не се е намесил забележимо. Сега той предлага творби от изкуство, в което не беше се пробвал – на печатания гоблен. Любопитната изложба ще докаже още веднъж, че независимо от материала, върху който са изображенията, те носят вълненията, чувствата и внушенията на своя талантлив автор. Експозицията ще бъде подредена на четвъртия етаж на Художествената галерия „Христо Цокев“, а откриването й е от 17,30 часа на 3 април.
- Не сте правил изложба от 2015 година, когато в Дома на хумора беше показана симбиозата между картини и авторска музика в „Раждане на Светлината“. Има ли конкретен повод за откриването на сегашната изложба?
- Поводът е желанието ми да изпробвам как би се възприел от хората един нов тип изкуство за България – така нареченият „печатан гоблен“. И понеже имам направени много работи, реших да видя как по-камерно биха звучали. Това ме мотивира да създам една колекция от 80 работи, която да представя на хората и те да преценят спрямо своите вкусове и виждания, спрямо своите интереси и стремеж към притежание, дали тези неща представляват за тях някакъв интерес. Още преди 59 години в Америка са започнали да правят така наречения печатан гоблен с цел да демократизират изкуството, защото Мона Лиза е една и може да се притежава от един човек или музей, но енергията, която Леонардо да Винчи е затворил в нея, е тази, която макар и с показване не на оригинала, въздейства и много хора могат да се наслаждават на Джокондата.
- Специално ли са рисувани творбите, отпечатани върху тъкан за тази изложба?
- Всички тези творби са правени по определени поводи. Рисуването е преди работите да се пригодят за техниката за печатане. Така че всички неща в моята изложба, която ще представя, са мои, авторски. В някои гоблени съм заимствал детайли от определена архитектура, за да направя определени внушения, но в крайна сметка всичко е по мои творби. Искам да видя как би се преосмислило изкуството ми през материала на печатания гоблен. Гобленът по принцип е изображение върху текстилна основа. Дали това ще бъде направено чрез пошиване върху панама и етамин и ще се получи домашен гоблен или ще бъде пространствен гоблен, бащата на който е нашият голям художник проф. Марин Върбанов, който превърна гоблена в скулптура на базата на текстилните вълнени структури, които използваше. Това смая Париж и света не по-малко от творбите на Кристо. Друга техника, която се използва, е на класическия тъкан гоблен. Но един гоблен от 4 метра, представете си каква стойност би имал, при положение че се прави поне три години.
- Изкуството на гоблена има и утилитарна функция. Ще се продават ли творбите от изложбата?
- Не е това целта, но ако има хора, които много искат да притежават нещо, ще се опитам да задоволя желанието им. Гобленът е възникнал по времето на феодализма, когато са се правили огромните замъци, които не могат да се отоплят. Гобленът е възникнал като произведение на изкуството, с което да се изолира камъкът и да се задържа топлината в пространството, а постепенно придобива и функцията да разказва историята на рода, да показва ловни и всякакви други сцени. По този начин освен функцията да изолира, той носи и естетика и създава приятна атмосфера за човека и показва неговия натюрел и отношение към живота.
- Какво ще открием във Вашите гоблени?
- В моите има много символи, много знаци, свързани с определени предназначения на гоблените. Например тук, в офиса ми, има гоблени, посветени на обявяването на Великия преорат на България на Ордена на тамплиерите през 2008 година. Но гобленът може да бъде и обикновена картина. Аз съм се опитал да преосмисля моето творчество, тъй като съм работил в областта на монументалното изкуство, на кавалетното изкуство, живописта, графиката, илюстрацията, рисунката, керамиката, мозайката, стъклописа... У мен се породи желанието да дам нов живот на всичко това чрез топлия материал на гоблена.
- Ще има ли големи формати в изложбата?
- Не, форматът ще бъде камерен – 57 на 36, който е за домашна употреба.
- Сам признавате, че няма изкуство, в което да не сте се реализирал. Но обичате и синтетичното изкуство – да смесвате слово и музика, слово и изобразително изкуство, картини и музика.
- Това е бъдещето – на синтетичните изкуства. Бъдещето ни предлага технологии, през които изкуствата вече се преплитат много едно в друго и се появяват нови видове изкуство. Ето например слушаш и се наслаждаваш на музика и не знаеш дали тя е електронна или е жива. Прави се и така нареченото дигитално изкуство. Аз съм сигурен, че ако по времето на Леонардо да Винчи беше открит компютърът, той щеше да рисува с него. Моят професор казваше: „Добрият художник може да рисува и с боклук“. Защото изкуството не е в материала, с който го правиш, а в онова, което заключваш като енергия в него. Защото предназначението на изкуството според мен е преди всичко да провокира, да кара хората да мислят и да му се наслаждават. Това е което отличава човека от животните.
- Вие пишете поезия и есеистична проза, композирате музика. Продължавате ли в тази посока?
- Много станаха вече записаните мои мисли. Имам готови 58 стихосбирки с над 800 илюстрации, които никога няма да издам, защото не искам някой да ме вкарва в клишето. Искам да съм свободен човек, а не хората да казват, че освен художник, съм и поет. В поканата за тази изложба е написано: „Музиката няма да е само в душите ви, но ще прелива във всичките ви сетива“. Заради това, че рядко правя изложби и имам непубликувана музика от 80 минути, създадена по мои теми през 1986 година, записана в студиото на Манол Цоков, смятам тя да звучи по време на изложбата.
- Когато творец приключи с един проект, той вече е замислил следващия. Какво планирате след изложбата с гоблените?
- Противно на това, че аз не правя изложби, се очертава възможност, която не е сигурно дали ще се реализира – да направя изложба в Германия. Там също не е толкова познат и популярен печатаният гоблен. Там обаче ще покажа монументални гоблени. Най-малкият от тях ще бъде 2 метра на 167 см - един сериозен мащаб. Това, което аз сега правя, малко или много ще насърчи художниците да се опитат с произведенията, които са създали през живота си, да открият един нов начин за тяхното показване – през изразните средства на някакъв друг материал или техника, които биха дали едно ново звучене на техните творби.