Дай Боже, всекиму такива внучета, не само за един ден
Препоръчана!
×
Участници в
Автор: Тодорка Мирчева – кметски наместник на Кметство Зелено дърво
- „Някога сестра и брат от равната , плодна Мизия, на име Груда и Байо се преселили в село Баевци, бягайки от турските посегателства.
- „Заселили се край буйния планински поток. Направили колиба и Байо си вземал невяста от Недевци, а Груда – момък от Зелено дърво и станали основатели на две селища: колиби Баевци и колиби Грудци.
- Ако знаеха нашите властници тая малка история, не биха преименували названието Гърци в Гръдци през 1934 година и Гръдци в Малуша през 1950 година - по едноименния връх.
- Това направиха, защото мислеха, че името произхожда от грък, а не от Груда, Гръда – едно чисто българско име. От старобългарски ГРЪДЬ, което в по-нов превод значи ГОРД.
- Тежък бил животът на БАЙЯ и неговите потомци. Копали и коренища на девствените гори, копаци за ниви и пасища да правят. Чоплили с дядово Адамовото орало земята, тор на гръб изнасяли и с въжа се връзвали за дърветата да косят орниците по баирите.
- С много труд и пот изкарвали хляба си, защото земята била свидлива и бедна. Затова и те станали като нея свидливи и скъперници. Пестели всяко зрънце, всяка сламка и шумка от дърветата, че иначе гладни ще измрат…
- И когато се срещнали Баевските колибари – кърджии и трампаджии с щедрите полянци веднага разликата бляснала и последните ги нарекли скъперници, цинцари, пинтии, бодкаджии и прочие. И така им излезли на габровци прочутите анекдоти, че те цепят косъма, стрижат яйцето, режат опашките на котките и прочие. И прочие…
- Но полянците не знаят, че габровецът е взел кон с кирия, стока на вересия, за да кара търговия. Може ли при тия условия да не е пинтия.
- Разправят, че баевчани се раждали със свити юмручета, а не с разперени пръсти.
- Нуждата накарала потомците на дяда Бая да търсят странично препитание. И те го намерили. Вместо през големите зимни нощи да спят, открили кузнички (ковачници) и още в ранни зори, петли не пропели, звънливият чук възвестявал новия ден на труда. Майсторили прочутите баевски костури (суйки, ножчета с рогови черени), а дойде ли пролетта всички са по точилата на река Козещица, за да ги източват като бръснач.
- На златокоса есен никой от мъжете не остава в село. С коне, биволи, потеглят на цели кервани пълни със суйки, дървен материал, ябълки, габровски шоколад (пестил)/, сушени сливи и друго за Мизия, Добруджа, Тракия – та чак до Анадола. Отиват на менка (трампа) или с пари продават, за да се върнат с пълни коли със зърнени храни, вълна, восък,маслини и други….
- Баевци били и добри кираджии.
- В миналото селото имало 24 чифта биволи и с тях откарвали гайтани, аби и шаеци, изработени кожи, ножове, и какво ли не от габровската индустрия. Докарвали на връщане от Свищов сол, газ, желязо колониал, чамов материал, вино и прочие. Няма край из Българско да не е стъпвал баевски бивол.
- Момите и момците през май прехвърлят Балкана , за да отидат в Розовата долина на розобер, а през юли по жътва из Тракия, за да спечелят по някой наполеон. А по време на жътва цели чети нарамвали косилки, преплещили кебета се спущат по полето чак до Дунава хляб да печелят, челяд да хранят.
- Селото стана историческо през време на Освободителната война през 1877 – 1878 година. Тук са лагерували руските войски и 5-та опълченска дружина от Петровден до Коледа. И до днес като живи свидетели стоят землянките и табиите (окопите) из околните баири.
- Когато русите пристигнали в селото и били посрещнати с хляб и сол като освободители, това въодушевило младежите Димитър Цвятков Димитров, Иван Милчев Иванов, Рачо Иванов Пенчев, Димитър Христов Кашаваря, които се записали опълченци. На последния майка му се хвалила, че синът й бил големец - на сто души каша дава, откъдето излязъл и прякора му.
- Малко е селото, но дало много кметове и е било център на бившата Зеленодръвска община.
- Забележителна е Стaрата чешма от 1867 година с надпис:
- „СИЕ ЧЕШМА НАПРАВИ ПОП ВЕЛЧО ГРУДИЧЬ КТИТОР 1867 МЕСИЦА …/не се чете/ МАВСТАРОСА УСТА ДЕЧО МИХАЛ СТО“. Не му стигнало мястото на Михал да си донапише фамилията Стоянов.
- Поп Велчо Грудичь бил потомък на Груда, но се изселил от Баевци, и като негово родно място построил тая чешма. Той бил свещеник в църквата „Света Богородица“ в Габрово. Неговият син Иван Грудов (1827-1895 г.) е познатият революционер и другар на Раковски и Ботйов.“ Така накратко чрез разказа на краеведа
- ИЛИЯ ГАБРОВСКИ, разбираме какви са били хората някога на Баевци.
- Днес техните потомци са сърцати, а не стиснати. Щедро посрещат и с любов изпращат всеки дошъл с добри намерения в селото.
- Така беше и при скорошното гостуване на млади хора по програмата „Приеми ме на село“, разработена от Община Габрово.
- Житейският и професионален опит на по-старите беше предаден на по-младите и приет с охота от тях. Успяха да получат частична представа - от разказите за Руско-турската освободителна война - за случващото се през далечната 1877 година в селата Баевци, Стоманеците, Зелено дърво, Топлеш, Тодорчета. Тук, където среща са си давали руски войски и български опълченци, начело с имена като Столетов, Скобелев, Радецки, княз Имеритински, Непокойчицки, Кренке, и още много други.
- В дневника на полковник Феодор Михайлович де Прерадович, командир на 1-ва бригада на Българското опълчение, четем дати по дати за случващото се по време на 1877 година - от пристигането им в България, пребиваването им в селата от днешното Кметство Зелено дърво, до битката при връх Шипка.
- От военната история, имахме време да се пренесем в бита на някогашните баевчани: Младите хора получиха първите си уроци по косене на трева с едновремешна коса – косиха и клепаха косите с мерак, а дамското представителство не допускаше да има разделение на труда. Научиха тънкостите при цепене на дърва. И който работи, разбира се, че трябва и да яде – приготвиха си най-вкусната и богата скара на жив огън, пукаха пуканки, веселиха се на хорото, играха на чилик.
- В години на непрекъснати избори на държавници ще признаем за успешни тези, които върнат болшинството млади хора в българските села. Защото това ще бъде за хората в напреднала възраст най-смислено протеклият живот. Живот, пълноценен за всички – и млади, и стари.
- И ако някой критикува младостта, нека помисли първо какво е направил за нея – защото истината е, че тя е жадна за знания, които не са отживелица, а са приложими и днес, когато говорим за природосъобразен живот.