„Габровски възрожденци" почетоха дарителите на първото новобългарско училище с паметна плоча

По идея на инициативен комитет „Габровски възрожденци“ върху южната фасада на Умниково училище в центъра на Габрово е поставена мемориална плоча със следния текст: 
„Тук през­ 1834 година по инициатива на Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов със средства на родолюбивото габровско общество е построена сградата на първото новобългарско училище.
На 2 (14) януари 1835 г. започват учебните занятия с първи учител Неофит Рилски.
Начинанието на първите е подкрепено с любородната и благотворителна дейност за развитието на Габровското училище още от габровците Теодоси Йовчев, Димитър и Христо Мустакови, Иван Хаджибакалов, Йонко Килифаров, Петър Ив. Вражилов, х. Петър Хаджидечев, Васил П. Палаузов, Иванчо  Мацин и др.“

На 22 май вечерта се състоя кратко тържество пред паметния знак, на което председателят на комитет „Габровски възрожденци“ д-р Емануил Енев разказа как се е родила идеята за плоча с имената на родолюбивите габровци от Букурещ, наред с тези на одеските благодетели Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов: 

„Идеята е на инициативен комитет „Габровски възрожденци“, който създадохме през 2012 година по повод едно бизнес пътуване в Букурещ. С историческите места, свързани с родолюбивата дейност на възрожденските българи, ни запозна проф. Лука Франциск Велчов. Проф. Лука Франциск Велчов е председател на „Братство” – дружество на българите в Румъния. От това посещение в Румъния разбрахме каква огромна роля имат спомоществователи като Иван Бакалов, братя Мустакови, Добродетелната дружина... До този момент, допреди 20–30 години не се говореше за равното участие на букурещките и одеските българи в просветното дело. Винаги изтъквахме на преден план участието на Васил Априлов, което, подчертавам, е безспорно. Има кореспонденция между габровци и букурещки българи, която е доказателство за равно участие на двете български общности – в Букурещ и в Одеса. Затова решихме да изпишем имената на тези дарители.“
Припомняме, че се навършват точно 10 години, откакто д-р Емануил Енев потърси съдействието на Общински съвет – Габрово за поставяне на паметна плоча на Иван Бакалов (Бакалоглу) на подходящо място в Габрово. Бакалоглу е един от букурещките директори (попечители) на Габровското училище и полага грижи за снабдяването му с учебници, за назначаване на учители и за неговата издръжка. Общинските съветници в Габрово дадоха съгласие, във времето идеята се разви и се реши да се изпишат имената и на други габровски дарители и съмишленици на Васил Априлов. 
Сега поставената плоча всъщност е втора, свързана с Габровското училище. Другата, по-стара във времето, е на западната фасада на Умниковото училище, до входа. Тя е със същия текст (без имената на дарителите), но никой не си спомня от кого и кога е поставена.  На нея пише:
„Тук през 1834 година по инициатива на Васил Априлов и Николай Палаузов със средствата на родолюбивото габровско общество е построена сградата на първото новобългарско училище.
На 2 (14) януари 1835 г. започват учебните занятия с първи учител Неофит Рилски“.
Над тази табела има още една – малка (най-стара от трите), на която пише:
 „Умниковото училище е построено през 1892 година от дарение на габровския благодетел Радион Умников (1825 – 1881). От признателното гражданство!“

Така от трите табели се добива информация, че „тук“, на това място са построени две училищни сгради – през 1834 и през 1892 г. Гостите на града винаги питат: „Кое е първото новобългарско Училище, Къде е?“, и често го бъркат със сградата на Априловската гимназия. 
Защото някак избягваме факта, че първото училище, в което е вложена толкова родолюбива енергия и толкова дарени средства, с което толкова се гордеем... сме го съборили. Може би не точно като Девическия манастир, но със същия манталитет, ако се вярва на историографа на Габрово д-р Петър Цончев:
„Това историческо училище е съборено в 1891 година и на негово място се построи и завърши през 1892 г. днешното „Умниково“ училище. То не беше даже фотографирано преди събарянето, като паметник от светлото минало на Габрово, като първо училище в България, в което за пръв път се почва преподаването по взаимоучителната метода на български език. Това здание би могло днес да бъде един прекрасен музей на българската учебна литература, в който да намират място всички учебници и помагала, държани от ученици записки, давани от учители и др.
И когато някой чужденец или кой да е българин посети Габрово и запита за това школо; когато ще поиска да види гнездото, от което изхвръкнаха много от първите просветители вместо сконфузено някак да му се отговори както днес, че то е съборено, с гордост и удоволствие да бъде въведен в него от всеки габровец... Съзнавайки каква ценност загубиха габровци със събарянето на това училище, ние мислехме да възстановим поне на хартия тази сграда...“
Нататък в подробности Цончев описва как младият архитект Атанас Донков прави скица на първото новобългарско училище, а Райчо Каролев и Иван Златев казват, че е съвсем точна и се подписват, за да удостоверят нейната вярност. Скицата е запазена, може да се види и дигитализирана в интернет. В Националния музей на образованието във възстановката на взаимно училище може да се види прекрасен макет, направен по скицата.
Това, което днес може да спестим на светлата памет на първите радетели за просвета, е да спрем да драскаме по стените на Умниковото училище и около мемориалните плочи разни простотии, колкото и да претендират за „графити“ и „градско изкуство“.