Румен Стоичков, дългогодишен водещ на "Нощен хоризонт": Предаването е магия от гласове
Чудесен събеседник, с над 1300 изяви за повече от две десетилетия пред микрофона, той е член на СБЖ, носител на многобройни награди и автор на девет книги, плод на репортерстването му в България. Последната - „Звуците на нощта“, е от тази година и за него тя е своеобразна история на предаването „Нощен хоризонт“, което на 3 януари 2024 г. навърши 40 години от появата си в ефира на Българското национално радио.
- Г-н Стоичков, нощна птица ли сте?
- Без да съм нощна птица, водих предаването 22 години. 1/10 от човечеството са нощни птици. За много хора „Нощен хоризонт“ е всичко. Съдбата реши да будувам около 1300 нощи, вместо изначалната идея да са 4-5 пъти, докато се отърся от напрежението и тогава да съм титуляр в дневно предаване. То така и не се случи. Но не съжалявам…
- Какви са „Звуците на нощта“?
- Това са звуците през моята гледна точка. „Здравейте, нощни българи! Обичам ви!“ - така започнах да водя нощния блок.
Оказа се, че имам много богат опит в пределите на това предаване. То направи 40 години на 3 януари, от които го водих 22 години. Три часа предаване винаги с отворени телефони. Работих по книгата около една година. Бях провокиран от една моя колежка - Мая Данчева, която предложи нещо да се събере по случай годишнината на предаването. Вкъщи мислих два дни дали не бих могъл да направя някаква книга. Оказа се, че имам изключително богат архив и шест предавания, в които съм съхранил тричасовите им излъчвания. Личният ми архив е огромен. Натъкнах се и на 4 - 5 кашона с писма на читатели… Те са част от магията на „Нощен хоризонт“. Около половин година книгата бе в насипно състояние. Не знаех как да я структурирам. Отначало си въобразявах, че мога точно` хронологично да я подредя и систематизирам…
- Каква е тя в жанрово отношение?
- В книгата има абсолютно всички жанрове - интервюта с колеги, първите четирима са вътре, интервюта с музикални редактори, репортери, има цели репортажи, интервюта с мен във вестници и списания, с други мои колеги, гости в студиото, които съм свалял дума по дума със слушателските обаждания. Голямото ми постижение е, че извадих писмата на читателите, които не бях отварял. Започнах да чета. Някои много ми харесаха, други - неразгадаеми, заради лошия правопис. Това са писма, провокирани от мои предавания, от гости в студиото, от мои теми. Всъщност хората са ми писали, защото нещо ги е докоснало, засегнало, заинтригувало, възкресило е някакви спомени. Една част от тези писма смъквах думичка по думичка и ги слагах в книгата. Вътре е пълно с отклици на хората, които са нашата аудитория. Това е най-странната книга, която съм правил, защото вътре има какво ли не - огромен снимков материал, имената на всички звукорежисьори през годините, имената и лицата на голяма част от водещите, на музикалните редактори, на хората от „Златния фонд“. Събрах имената на всички шофьори, които са ни извозвали след предаване. Сложих и един материал, в който разказвам за невидимите режисьори, т. нар. монтажисти, без които не минава нито един материал. Тези хора остават анонимни, зад кадър, но от тях зависи всеки един материал, който чувате, излъчен в най-хубавия му вид. Без паузи, вметки, паразитни думи, някакви щуротии…
- Съдържанието е интригуващо?
- То съдържа 90 глави. Случващото се там, зад кулисите, в трите часа на „Нощен хоризонт“… Слушателската аудитория е пъстра, голяма, интелигентна, а всичко, което се чува, е провокация за размисли, за съучастие… Не претендирам за изчерпателност на 40-годишното предаване… То е моят поглед и моите събрани спомени. То ме обогати и аз го обичам заради цялата му непредсказуемост и полезност.
- Премиерата на книгата?
- Книгата излезе през февруари. Официалната премиера бе през април в Столична библиотека. Благодарен съм на хората от Регионална библиотека „Априлов - Палаузов“, че ме канят да я представя на тази аудитория.
- Какво интересуваше слушателите през изминалите години?
- Всичко ги интересуваше. Правил съм теми по всевъзможни посоки. При това 30 години съм репортерствал за Националното радио. И като такъв съм обиколил България надлъж и нашир. Бил съм и по света на разни командировки. Обходил съм и бесарабските, банатските, българите в Албания, Молдова. Всички те са клонки от българския етнос и съм се опитвал да покажа на нашата огромна аудитория, че съществуват такива хора, че те милеят за България, неразривно свързана от нас частица. Опитвах се и тях да ги вкарам за нашия етнос…
- Имате безброй истории, които са вълнували…
- За годините съм получил изключително много обич. Имало е случаи, когато съм бил трогнат до сълзи от излияния, когато се оказва, че съм спасил живота на някой човек, че съм го накарал да излезе от пропастта заради моите предавания, заради моя тембър, събеседници. Имам хора, безкрайно благодарни, че съм ги измъкнал от някаква депресия, че съм ги накарал да ме слушат и ме чакат с нетърпение в „Нощен хоризонт“…
- Какво е необходимо на един радиожурналист, водещ нощно предаване?
- Трябва да имаш опит. В началото на 1988 година постъпих в Националното радио, а „Нощен хоризонт“ започнах да го водя от 4 юни 1995 г., т. е. вече имах 7 - 8 години опит в БНР като репортер. Познавах проблематиката на възраждаща се България с репортажи за малки населени места, за битки за земя, за църкви и за каквото друго се сетите…
Въобще всички теми, които са вълнували българина. Така с опита си застанах пред микрофона на „Нощен хоризонт“. И сега бих казал на започващите: Да ходят по малките населени места. Градът не е България. Да, трябва широка култура. Сегашните журналисти са „GOOGLЕ“ журналисти. Те гледат в Интернет. Аз не гледам в Интернет.
Призовавам младите да пътуват из България. България е пълна с теми, история, проблеми. Проблемите на малкото населено място не са проблемите на града, на паветата… и там живеят хора.
- Стъпките към нова книга?
- Да, има към десета книга. Пак родена от пътешествия.
