Богомил Живков: „В творбите си влагам идеята за красотата в изкуството"

Художникът направи щедър жест – дари шест пластики на Художествената галерия, които ще обогатят фонда й, който притежава две негови творби от ОХИ „Човекът и труда“.
Авторът е лауреат на шест международни награди от биеналета в Италия, Испания, Будапеща, на седем награди за скулптура. Представя се в редица изложби в Малта, Япония, Австрия, Чехия и др. Прочут е арт-тандема с неговата съпруга художничката Майя Горова в изложби.
Изложбата „Дух и материя“ може да бъде видяна до 28 август в зала „Япония“ – ХГ „Христо Цокев“ Габрово.

- Г-н Живков, поздравления за щедрия жест – дарени скулптури.

- От изложбата дарявам шест скулптури - „Вселена“, „Прегръдка“, „Опит за летене“, „Орфей“, „Триединство“, „Танц“. Ателието ми е пълно със скулптура натрупана с годините. Една част са заминали за различни краища на страната, чужбина… В ателието имам поне още 2 – 3 изложби. Преди няколко години от изложба на „Шипка“ 6, подарих пет работи на НХГ, на родния град Перник.

Сега подарявам на Габрово. Симпатичен за мен град. Дано ми стигне времето имам две работи, едната не е отлята, които смятам да представя догодина на Биеналето на хумора и сатирата в изкуството в МДХС.

- Какво представяте сега в гостуващата изложба?

- В изложбата представям една малка част от моите търсения, било като идеи, било като пластични разработки. Това са 24 скулптури изцяло в бранз „Гея“ (Земята), моделирал съм „Женски портал“, „Мъжки портал“, „Орфей“ - детайл от „Дървото на живота“ и др.). Включил съм и серия от 14 рисунки, направени във времето, изпълнени в сух пастел, сангин и креда. Идеите идват понякога от рисунки. Те са свързани - рисунката и скулптурата. Някои от тях са самостоятелни.За съжаление, напоследък рисувам по-малко.

- Многобройните ви изложби бележат постигнати успехи. Как постигате успехите в изкуството?

- Още от самото начало, когато завършвам Художествената академия се впуснах в скулптурата. Това е и благодарение на моите учители – Любен Гайдаров още от гимназията в Перник. Бях в неговия кръжок по рисуване в училище. Беше много духовит човек.

Разказваше ни за история на изкуството и ни запалваше да рисуваме - живопис. Тласък ми даде и друг добър преподавател Цанко Апостолов, който беше завършил скултура, работеше в камък и бронз и ме насочи към скулптурата.

Кандидатствах живопис и втора специалност – скулптура в НХА. Не ме приеха живопис, но на скулптура бях на първо място. Мои преподаватели бяха Стефан Станимиров, Илия Илиев, Секул Крумов.

- Предпочитанията ви към материала?

- Метал - месинг, това е бронз. Тежък материал за работа, която минава през много етапи. Отначало моделирането започва с глина, отлива се в гипс, желатинови калъпи преди метала…

Моделирайки формата с вътрешно усещане се стремя да я изявя от вътре навън, изпълвайки обема до максимум, вграждайки в нея вътрешните си преживявания. Реализацията на дадена творба често пъти е съпътствана с много терзания и съмнения

Имам паметници от камък на известни личности в Перник, Трън, Разград, Радомир и др. В София на ул. „Пиротска“ срещу джамията е „Дървото на живота“ с височина 6 м, в НДК – две колони, на които са изписани бележити текстове от Средновековието както и по-съвременни.

- От какво се определя цената на изкуството?

- От вложения труд, от вложената идея е основното. Моите изложби горе-долу добре са приемани, които са реалистични в основата си. Реалистична скулптура.

- Естетиката, която художника влага в творбата?

- В творбите си влагам идеята за красотата в изкуството, за любовта, за взаимоотношенията между мъжа и жената, за семейството. Материализирани в моята пластика тези идеи се изразяват чрез хармоничното равновесие или противопоставянето на пластичните обеми, чрез играта на светлината и сянката, чрез ритъма на гладката и грубата фактура на материала

От участието ми в изложби намерих своя път на развитие, оформих своето виждане за скулптурата. Тези участия, а също така и контактите с колеги ми помогнаха да открия свой собствен пластически израз на формите. Идеите, които влагах в тях, ме стимулираха да търся нови пространствени и духовни измерения.

- Постоянното търсене на твореца кара ли го да води собствени битки?

- В много от работите, така да се каже има такава вътрешна битка. От това, което правиш много често не си доволен. Развалиш го, наново го започваш… В глината го дообработвам, вдигам го в гипс и там може да се доработи.

- С години по-добър ли става творецът?

- По-добър. По-човечен, може би. Като изкуство – може в миналото неща да се по-добри отколкото сега. Човек се развива. Правим заедно изложби със съпругата. Работим в съседни помещения. Взаимно се допълваме.

- На какво се възхищавате?

- На природата. Земята е един рай, който човек трябва да опазва. Земята е красива, разнообразна, дава живот.

- А от творец?

- От Хенри Мур. Макар и по-далеч той оказва влияние. Има го по целия свят. Виждал съм го в Италия – негова работа на открито, на улицата (б. а. Хенри Спенсър Мур (1898 – 1986) – Микеланджело на 20 век е английски художник и скулптор, представител на модернизма в изкуството. Известен е с монументалните си абстрактни скулптури, поставени по цял свят на публични места. В тях той постига синтез между абстракция и фигуративност, внедрявайки пейзажни характеристики в образите на човешките тела).

- Какво е за вас скулптурата?

• Бих казал, че е духовно изкуство. С място в пространството. Без светлина не може да се види изкуството на скулптурата, защото няма цвят. Тя е монохромна… В Пикин видях един паметник на техен най-велик писател и бе ситуиран в едно пространство със страхотно въздействие. Самата скулптура е хубава, но пространството е специално изградено и … въздействието е страхотно.

В България такова въздействие например е паметникът на Крум Дамянов в Стара Загора с тема от Освобождението.

- Творбата, която най-силно сте преживял?

- Това е изграждането на „Дървото на живота“ в продължение на три години. Самото моделиране беше от шест части по 1 метър. Всичко това отливано в бронз, заварявано. Много фигури са вплетени във формата. И разбира се не се мина без контузии по ръцете… Беше около 2000 г. и тогава я купи Столична община и както казах е ситуирана в центъра на София, градинката до Халите, срещу джамията.

- Как намирате художествена галерия „Христо Цокев“?

- Впечатли ме богатството от представени много добри автори - живописци, даже още от края на 19 век.

В Габрово имам приятели – Валентин Атанасов. Гостували сме с жена ми преди години в една негова галерия.

Благодаря на директора Евгени Недев, амбициозен човек, който като ми видя каталога веднага ме покани да направя изложба. Много е тежко да се прави такава изложба от метал с толкова много скулптура.